оря - Намерени са 128 думи от търсенето |
уговоря - уговориш, мин. св. уговорих, мин. прич. уговорил, св. — вж. уговарям. |
заговоря - заговориш, мин. св. заговорих, мин. прич. заговорил, св. — вж. заговарям. |
зазорява - несв. и зазори, св. Разсъмва се, развиделява се. — зазорява се/зазори се. Зазорява. |
договоря - договориш, мин. св. договорих, мин. прич. договорил, св. - вж. договарям. |
дворянин - мн. дворяни, м. Истор. Лице, което принадлежи към дворянството. // прил. дворянски, дворянска, дворянско, мн. дворянски. Дворянски... |
изговоря - изговориш, мин. св. изговорих, мин. прич. изговорил, св. — вж. изговарям. |
майсторя - майсториш, мин. св. майсторих, мин. прич. майсторил, несв.; какво. 1. За майстор занаятчия — правя, изработвам с майсторство (в 1 ... |
наговоря - наговориш, мин. св. наговорих, мин. прич. наговорил, св. — вж. наговарям. |
порязвам - порязваш, несв. и порежа, св. 1. Какво/ кого. Правя рана с остър предмет. Порязвам крака си. 2. Прен. Разг. Кого. Отказвам да изпъ... |
разтворя - разтвориш, мин. св. разтворих, мин. прич. разтворил, св. — вж. разтварям. |
укорявам - укоряваш, несв. и укоря, св.; кого. Отправям укор. Укорявам го за постъпката му. — укорявам се/укоря се. Обвинявам себе си, отправ... |
уморявам - уморяваш, несв. и уморя, св.; какво/ кого. 1. Причинявам умора; изморявам. Уморявам коня от бяг. Пътят я умори до смърт. 2. Ставам... |
отговоря - отговориш, мин. св. отговорих, мин. прич. отговорил, св. — вж. отговарям. |
престоря - престориш, мин. св. престорих, мин. прич. престорил, св. - вж. престорвам. |
пришпоря - пришпориш, мин. св. пришпорих, мин. прич. пришпорил, св. - вж. пришпорвам. |
поговоря - поговориш, мин. св. поговорих, мин. прич. поговорил, св. -— вж. поговорвам. |
подсторя - подсториш, мин. св. подсторих, мин. прич. под сторил, св. — вж. подсторвам. |
претворя - претвориш, мин. св. претворих, мин. прич. претворил, св. — вж. претворявам. |
преуморя - преумориш, мин. св. преуморих, мин. прич. преуморил, св. — вж. преуморявам. |
притворя - притвориш, мин. св. притворих, мин. прич. притворил, св. — вж. притварям. |