опустошаваш, несв. и
опустоша, св. 1.
Какво.
Правя нещо да стане
пусто, да изглежда пустинно; нанасям голяма пакост, вреда. Ураганът опустоши големи територии. 2. Прен. Кого. Лишавам от духовни сили. Силните страсти опустошават човека. 3. Разг. Ирон. Изяждам в голямо количество, докрай; омитам. Бяха толкова гладни, че опустошиха чиниите за минути.