опол - Намерени са 51 думи от търсенето |
ръкоположа - ръкоположиш, мин. св. ръкоположих, мин. прич. ръкоположил, св. — вж. ръкополагам. |
злополучен - злополучна, злополучно, мн. злополучни, прил. 1. Който е свързан със злополука. Злополучен ден. Злополучен град. 2. Който е причин... |
злополучие - мн. злополучия, ср. 1. Неблагополучие, неуспех. 2. Нещастие, бедствие. |
космополит - мн. космополити, м. 1. Човек, който поради професията си живее и/или работи в различни страни. 2. Привърженик на космополитизма. 3... |
метрополия - мн. метрополии, ж. 1. Държава по отношение на нейните колонии или подчинени територии. 2. Главен град по отношение на провинцията. |
митрополит - мн. митрополити, м. Висше почетно звание на епископ, който управлява митрополия, епархия. // прил. митрополитски, митрополитска, м... |
митрополия - мн. митрополии, ж. 1. Църковна област, подразделена на околии или наместничества. 2. Сградата, в която се помещава митрополитът и ... |
монополист - мн. монополисти, м. 1. Лице или организация, които имат монопол върху нещо. 2. Собственик на монополно обединение. 3. Прен. Притеж... |
насополивя - насополивиш, мин. св. насополивих, мин. прич. насополивил, св. — вж. насополивям. |
геополитика - само ед.Наука за взаимодействието на географски и политически фактори.// прил. геополитически. |
ръкополагам - ръкополагаш, несв. и ръкоположа, св.; кого. Давам духовен сан чрез специален обред. Ръкоположиха го за епископ. |
мегалополис - мн. мегалополиси, (два) мегалополиса, м. Град гигант. |
насополивям - насополивяш, несв. и насополивя, св.; какво/кого. Изцапвам със сопол нещо или някого. |
оползотворя - оползотвориш, мин. св. оползотворих, мин. прич. оползотворил, св. — вж. оползотворявам. |
строполявам - строполяваш, несв. и строполя, св.; какво/кого. Шумно и понякога грубо и неумело събарям; смъквам, сривам. - строполявам се/стропо... |
строполясам - строполясаш, св. — вж. строполясвам. |
сополивя се - сополивиш се, мин. св. сополивих се, мин. прич. сополивил се, несв. 1. Текат ми обилно сополи. Цяла зима се сополиви. 2. Прен. Раз... |
антропология - само ед. Наука за биологичната природа на човека.//прил. антопологичен, антопологична, антопологично, мн. антопологичи. |
благополучен - благополучна, благополучно, мн. благополучни.Успешен, сполучлив.// нареч. благополучно. |
благополучие - само ед.Спокоен, щестлив живот в материална сигурност. |