| оми - Намерени са 114 думи от търсенето |
|---|
| ами - съюз. Разг. А. |
| оси - ося, осе, мн. оси, прил. Който се отнася до оса. Осе гнездо. |
| роми - само мн. Цигани. |
| комик - мн. комици, м. 1. Артист, който умее да изпълнява роли в комедия. Чарли Чаплин е велик комик. 2. Разг. Човек, който умее да разсми... |
| комин - мн. комини, (два) комина, м. 1. Иззидан отвор, който преминава през сграда и се издига на покрива, за отвеждане на дим от печка. К... |
| момин - момина, момино, мн. момини, прил. Който принадлежи на мома или е предназначен за нея. Момина майка. • Момина сълза. Пролетно пвете... |
| помия - мн. помии, ж. 1. Замърсена от миене вода. 2. Разбъркана във вода храна за животни. 3. Прен. Грубо. Храна или напитка с лоши вкусов... |
| домино - само ед. Вид игра, в която се подреждат плочки с означени върху тях точки така, че долепващите се части да са с еднакъв брой точки... |
| комикс - мн. комикси, (два) комикса, м. Приказка или приключенски разказ, предадени с поредица от картинки и кратки текстове, поместени в с... |
| комита - мн. комити, м. Истор. Участник в революционното движение преди освобождението на България от турско робство. |
| момини - само мн. Разг. Домът и близките на момата. У момини тъпан бие. |
| момица - мн. момици, ж. Тънка ципа — було с ядки, към което са прикрепени вътрешностите на животно. |
| момиче - мн. момичета, ср. 1. Дете от женски пол. Тя роди момиче. 2. Девойка. Петнадесетгодишно момиче. 3. Остар. Прислужница. // същ. умал... |
| омитам - омиташ, несв. и омета, св.; какво. 1. Почиствам чрез метене; помитам. 2. Прен. Разг. Изяждам докрай. Омете чинията си. — омитам се... |
| помина - поминеш, мин. св. поминах, мин. прич. поминал, св. — вж. поминавам. |
| помиря - помириш, мин. св. помирих, мин. прич. помирил, св. — вж. помирявам. |
| промил - мн. промили, (два) промила, м. Една хилядна част от нещо, означавана със знак ‰. |
| промия - промиеш, мин. св. промих, мин. прич. промил, св. — вж. промивам. |
| комизъм - само ед. Смешната страна на нещата. Навсякъде откривам комизъм. |
| поминък - мн. поминъци, (два) поминъка, м. Дейност, чрез която се прехранва човек. Поминък на населението. |