| оло - Намерени са 284 думи от търсенето |
|---|
| преполовя - преполовиш, мин. св. преполових, мин. прич. преполовил, св. — вж. преполовявам. |
| проломотя - проломотиш, мин. св. проломотих, мин. прич. проломотил, св. — вж. проломотвам. |
| сеизмолог - мн. сеизмолози, м. Специалист по сеизмология. |
| спелеолог - мн. спелеолози, м. Човек, който се занимава със спелеология. |
| текстолог - мн. текстолози, м. Специалист по текстология. |
| типология - само ед. Научна класификация на предмети и явления по типове. Типология на езиците. Типология на горите. // прил. типологически, т... |
| топология - само ед. Спец. Математическа дисциплина за топологичните свойства на фигурите (свойствата, които не се променят при еднозначно обр... |
| филология - мн. филологии, ж. 1. Спец. Само ед. Съвкупност от научни дисциплини, които изучават езика и литературното творчество на един народ... |
| цитология - само ед. Спец. Наука за растителните и животинските клетки. |
| антрополог - мн. антрополози.Специалист по антропология. |
| археология - само ед. Наука, която изучава историческото минало на човечеството по запазени паметници на материалната култура. |
| астрология - Изкуство за предсказание на земните събития и човешката съдба по разположението и влиянието на звездите. |
| аксиология - (пo rp. axios 'достоен' + -логия)Филос. Наука за моралните ценности.// Прил. аксиологичен и аксиологически. |
| воловарник - мн. воловарници, (два) воловарника, м.Обор за волове. |
| главоломен - главоломна, главоломно, мн. главоломни, прил.1. Стремителен, бърз, опасен. Главоломно спускане.2. Сложен, труден, мъчен. Главоломн... |
| графология - само ед.1. Изучаване почерка на човека с цел да се разгадае характерът му.2. Спец. Сравнителен анализ на писмен текст с друг с цел... |
| неологизъм - мн. неологизми, (два) неологизъма, м. Спец. В езикознанието — нова дума, нов израз или ново значение в езика. |
| околовръст - нареч. 1. Наоколо, от всички страни. 2. По обиколката на нещо. |
| ръкоположа - ръкоположиш, мин. св. ръкоположих, мин. прич. ръкоположил, св. — вж. ръкополагам. |
| виолончело - мн. виолончела, ср.Четириструнен лъков музикален инструмент, по-голям от виола и по-малък от контрабас; чело. |