| оев - Намерени са 20 думи от търсенето |
|---|
| зев - зевът, зева, мн. зевове, (два) зева, м. 1. Цепнатина, отвор; отвърстие. Между скалите има зев. Зев на оръдие. 2. Спец. Празнина ме... |
| лев - левът, лева, мн. левове, (два) лева, м. 1. Основна единица в българската парична система. 2. Паричен знак и монета с тази стойност... |
| рев - ревът, рева, мн. ревове, (два) рева, м. Реване. |
| цев - цевта, мн. цеви, ж. 1. Къса тръба от кухо стъбло или от друг материал, която се използва за навиване върху нея на прежда при тъкан... |
| шев - шевът, шева, мн. шевове, (два) шева, м. 1.Само ед. Шиене. Уча в курс по шев и кройка. 2.Място, където два плата се съединяват с ко... |
| боеви - боева, боево, мн. боеви, прил.Боен. |
| поевтиня - поевтиниш, мин. св. поевтиних, мин. прич. поевтинил, св. - вж. поевтинявам. |
| поевтинея - поевтинееш, мин. св. поевтинях, мин. прич. поевтинял, св. — вж. поевтинявам. |
| своеволен - своеволна, своеволно, мн. своеволни, прил. Който извършва нещо по свое желание, без да му е поръчано, произволно. Своеволна постъп... |
| своеволие - мн. своеволия, ср. Проява на своеволен човек. |
| завоевание - мн. завоевания, ср. Успех, придобивка, постигната с труд, с упоритост. Завоевания в науката. Завоевания в любовта. |
| завоевател - завоевателят, завоевателя, мн. завоеватели, м. Този, който завоюва. Завоевателите разрушили църквите. |
| своеволник - мн. своеволници, м. Своеволен човек. |
| поевропейча - поевропейчиш, мин. св. поевропейчих, мин. прич. поевропейчил, св. — вж. поевропейчвам. |
| поевтинявам - поевтиняваш, несв. и поевтинея, св. Ставам по-евтин. |
| своеволнича - своеволничиш, мин. св. своеволничих, мин. прич. своеволничил, несв. Постъпвам своеволно. |
| завоевателен - завоевателна, завоевателно, мн. завоевателни, прил. Който е насочен към завоюване; завоевателски. Завоевателна война. |
| своевременен - своевременна, своевременно, мн. своевременни, прил. Който се извършва в необходимия момент. Своевременна намеса. // нареч своеврем... |
| завоевателски - завоевателска, завоевателско, мн. завоевателски, прил. 1. Който е на завоевател. 2. Завоевателен. |
| поевропейчвам - поевропейчваш, несв. и поевропейча, св.; кого/какво. Правя да придобие качества на европеец. — поевропейчвам се/ поевропейча се. П... |