| ово - Намерени са 163 думи от търсенето |
|---|
| пълководец - мн. пълководци, м. 1. Човек, който ръководи войска; военачалник. 2. Човек, който е голям стратег, умее да води войските към победа... |
| пълноводен - пълноводна, пълноводно, мн. пълноводни, прил. За река, водоизточник — който има много вода. |
| пълноводие - само ед. Напълване на реките с много вода. |
| водопровод - мн. водопроводи, (два) водопровода, м.Система от съоръжения за снабдяване с вода по тръби.// прил. водопроводен, водопроводна, вод... |
| доброволен - доброволна, доброволно, мн. доброволни, прил. 1. Който върши нещо по своя воля, без принуда. Доброволен помощник. 2. Който ста... |
| дисководещ - дисководещият, дисководещия, мн. дисководещи, м. Водещ на музикалната програма в дискотека. |
| доброволец - мн. доброволци, м. Човек, който доброволно предлага услугите си при извършването на някаква работа (в частност при записване във в... |
| земноводен - земноводна, земноводно, мн. земноводни, прил. За животно или растение — който може да живее и във водата, и на сушата. Жабата е зе... |
| несговорен - несговорна, несговорно, мн. несговорни, прил. Който не е сговорен. |
| новобрачен - новобрачна, новобрачно, мн. новобрачни, прил. 1. Който скоро е сключил брак. Новобрачна двойка. 2. Младоженски или булчински. Ново... |
| недоволник - мн. недоволници, м. Човек, който постоянно или често е недоволен. |
| новобранец - мн. новобранци, м. Младеж, който скоро е постъпил в армията. |
| отговорник - мн. отговорници, м. Човек, който е натоварен да отговаря за нещо. Отговорник на група. |
| овощарница - мн. овощарници, ж. Остар. Магазин, в който се продават плодове. |
| поговорвам - поговорваш, несв. и поговоря, св. Говоря малко време или говоря спокойно и насаме. |
| правоговор - само ед. Система от правила за установяване на правилния изговор. // прил правоговорен, правоговорна, правоговорно, мн. правоговор... |
| провокатор - мн. провокатори, м. Човек, който прави провокации. // прил. провокаторски, провокаторска, провокаторско, мн. провокаторски. |
| провокация - мн. провокации, ж. 1. Подстрекателство, което кара някого да извърши нещо с тежки последици за самия него, без да съзнава. 2. Дейн... |
| провокирам - провокираш, несв. и св.; какво/кого. 1. Правя провокация (в 1 знач.). 2. Предизвиквам към определено действие, състояние. |
| разговорен - разговорна, разговорно, мн. разговорни, прил. 1. Който се употребява само при неофициален разговор, в устна реч. 2. Който е направ... |