| ово - Намерени са 163 думи от търсенето |
|---|
| изговоря - изговориш, мин. св. изговорих, мин. прич. изговорил, св. — вж. изговарям. |
| киловолт - мн. киловолтове, (два) киловолта, м. Единица мярка за напрежение на електрическия ток, равна на хиляда волта. |
| наговоря - наговориш, мин. св. наговорих, мин. прич. наговорил, св. — вж. наговарям. |
| наготово - нареч. В готово състояние, приготвено от друг. Получи всичко наготово. |
| несговор - само ед. Липса на сговор; раздор, караница. |
| овощарка - мн. овощарки, ж. Жена овощар. |
| опововам - оповиваш, несв. и оповия, св.; кого/ какво. Повивам докрай (бебе). Оповиха бебето в чисти пелени. |
| разговор - мн. разговори, (два) разговора, м. Устна размяна на думи, на мнения; беседа. |
| отговоря - отговориш, мин. св. отговорих, мин. прич. отговорил, св. — вж. отговарям. |
| поговоря - поговориш, мин. св. поговорих, мин. прич. поговорил, св. -— вж. поговорвам. |
| сговорен - сговорна, сговорно, мн. сговорни, прил. Който се проявява или живее в сговор. Сговорно семейство. Сговорна дружина планина повдига... |
| словоред - само ед. Спец. В граматиката — редът на думите в изречението, заложен в строежа на езика. Прав словоред. Обратен словоред. |
| суровост - суровостта, само ед., ж. Строгост, жестокост. |
| благоволя - благоволиш, мин, ев. благоволих, мин. прич. благоволил, св. — вж. благоволявам. |
| задоволен - задоволена, задоволено, мн. задоволени, прил. 1. Който има това, което желае; удовлетворен. 2. Който има всичко, от което се нужда... |
| ръководен - ръководна, ръководно, мн. ръководни, прил. Който ръководи. Ръководен орган. |
| съпроводя - съпроводиш, мин. св. съпроводих, мин. прич. съпроводил, св. — вж. съпровождам. |
| говорилня - мн. говорилни, ж.Разг. Пренебр. Място, където се водят дълги, безрезултатни разговори, обсъждания. Обърнахме заседанието на говори... |
| говорител - говорителят, говорителя, мн. говорители, м.1. Лице, което говори пред публика, което държи реч. Говорителите се сменяха един сред ... |
| изпроводя - изпроводиш, мин. св. изпроводих, мин. прич. изпроводил, св. — вж. изпровождам. |