мн. обръчи, (два) обръча, м. 1. Сгъната във формата на колело пластина от метал или дърво. Наби обръчите на кацата. Рокля с обръчи. 2. Спортен уред в художествената гимнастика. 3. Прен. Обсада, заобикаляне на нещо. Войската стегна обръча около селото.
Съновник: Обръч
ако поставяш на бъчва, значи ще въдворяваш ред и дисциплина в семейството си. Гимнастически обръч е знак за скромен напредък и ограничени успехи. Детски обръчи са обещание за домашни радости.