обе - Намерени са 164 думи от търсенето |
обезсърча - обезсърчиш, мин. св. обезсърчих, мин. прич. обезсърчил, св. — вж. обезсърчавам. |
гроздобер - само ед.1. Прибиране на гроздето от лозята. Време е за гроздобер. Гроздоберът започна.2. Времето, когато се бере гроздето. По гроз... |
надгробен - надгробна, надгробно, мн. надгробни, прил. Който е разположен над гроба или върху гроба. Надгробен камък. • Надгробно слово. Реч, ... |
непобедим - непобедима, непобедимо, мн. непобедими, прил. Който не може да бъде победен. Непобедима армия. // същ. непобедимост, непобедимостт... |
обезверен - обезверена, обезверено, мн. обезверени, прил. Който не вярва, лишен от вяра, доверие в себе си; отчаян. // същ. обезвереност, обез... |
озлобение - само ед. Озлобление. |
обеднявам - обедняваш, несв. и обеднея, св. 1. Ставам беден; осиромашавам. През войната хората обедняха. 2. Прен. Ставам беден, еднообразен, о... |
обезводня - обезводниш, мин. св. обезводних, мин. прич. обезводнил, св. — вж. обезводнявам. |
обезвредя - обезвредиш, мин. св. обезвредих, мин. прич. обезвредил, св. — вж. обезвреждам. |
обезглавя - обезглавиш, мин. св. обезглавих, мин. прич. обезглавил, св. — вж. обезглавявам. |
обезземля - обезземлиш, мин. св. обезземлих, мин. прич. обезземлил, св. — вж. обезземлявам. |
обезмасля - обезмаслиш, мин. св. обезмаслих, мин. прич. обезмаслил, св. — вж. обезмаслявам. |
обезпокоя - обезпокоиш, мин. св. обезпокоих, мин. прич. обезпокоил, св. — вж. обезпокоявам. |
обезчестя - обезчестиш, мин. св. обезчестих, мин. прич. обезчестил, св. — вж. обезчестявам. |
обективен - обективна, обективно, мн. обективни, прил. 1. Който съществува независимо от съзнанието ни. Обективен свят. 2. Безпристрастен, спр... |
побелявам - побеляваш, несв. и побелея, св. Ставам бял. Покривите на къщите побеляха. |
раздробен - раздробена, раздробено, мн. раздробени, прил. Който е разделен на малки части. Раздробена земя.//същ. раздробеност, раздробеността... |
особеност - особеността, мн. особености, ж. Характерна, отличителна черта на нещо. |
победител - победителят, победителя, мн. победители, м. Човек, който е спечелил победа. |
обезсмъртя - обезсмъртиш, мин. св. обезсмъртих, мин. прич. обезсмъртил, св. — вж. обезсмъртявам. |