| ном - Намерени са 88 думи от търсенето |
|---|
| номерация - мн. номерации, ж. 1. Поставяне на номера за разграничаване на еднородни предмети. 2. Съвкупност от поставени номера. |
| номерирам - номерираш, несв. и св.; какво. Поставям номер върху нещо. |
| номинален - номинална, номинално, мн. номинални, прил. 1. Фиктивен, формален. 2. Обозначен върху нещо, изразен в парична стойност. Номинална ц... |
| номинатив - само ед. Именителен падеж. |
| номиниран - номинирана, номинирано, мн. номинирани, прил. Който има номинация. |
| номоканон - мн. номоканони, (два) номоканона, м. Истор. Сборник с църковни канони и граждански закони, свързани с църквата, бита, семейството. |
| реномиран - реномирана, реномирано, мн. реномирани, прил. Който има добро реноме; качествен. |
| астрономия - само ед. Наука за небесните тела и Вселената.// прил. астрономически. |
| аноминация - (нем. Annomination, фр. annomination по а- + лат. nominatio 'назоваване')Литер. Стилен похват, при който се употребяват ... |
| женомразец - мн. женомразци, м. Мъж, който мрази жените. |
| пълномощен - пълномощна, пълномощно, мн. пълномощни, прил. Който има пълномощия. Пълномощен министър. |
| пълномощие - мн. пълномощия, ср. 1. Право, предоставено на лице да извършва определена дейност от името на друг. 2. Обикн. мн. Права на длъжнос... |
| пълномощно - мн. пълномощни, ср. Документ, чрез който едно лице прави свой пълномощник друго лице да го представлява в определени случаи. |
| упълномощя - упълномощиш, мин. св. упълномощих, мин. прич. упълномощил, св. — вж. упълномощавам. |
| хронометър - мн. хронометри, (два) хронометъра, м. 1. Астрономически прибор на точно измерване на времето. 2. Много точен часовник. 3. Такъв ча... |
| икономисам - икономисаш, св. — вж. икономисвам. |
| икономичен - икономична, икономично, мн. икономични, прил. 1. Който е пестелив, умее да икономисва. Икономична домакиня. 2. Който изразходва ми... |
| киномашина - мн. киномашини, ж. Апарат за прожектиране на филми. |
| ономастика - само ед. Спец. 1. Дял от езикознанието, който изучава собствените имена. 2. Съвкупността от всички собствени имена в един език. //... |
| ономатопея - мн. ономатопеи, ж. Спец. 1. Образуване на думи чрез звукоподражание. 2. Дума, образувана чрез звукоподражание. |