Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

ном - Намерени са 88 думи от търсенето
номерация - мн. номерации, ж. 1. Поставяне на номера за разграничаване на еднородни предмети. 2. Съвкупност от поставени номера.
номерирам - номерираш, несв. и св.; какво. Поставям номер върху нещо.
номинален - номинална, номинално, мн. номинални, прил. 1. Фиктивен, формален. 2. Обозначен върху нещо, изразен в парична стойност. Номинална ц...
номинатив - само ед. Именителен падеж.
номиниран - номинирана, номинирано, мн. номинирани, прил. Който има номинация.
номоканон - мн. номоканони, (два) номоканона, м. Истор. Сборник с църковни канони и граждански закони, свързани с църквата, бита, семейството.
реномиран - реномирана, реномирано, мн. реномирани, прил. Който има добро реноме; качествен.
астрономия - само ед. Наука за небесните тела и Вселената.// прил. астрономически.
аноминация - (нем. Annomination, фр. annomination по а- + лат. nominatio 'назоваване')Литер. Стилен похват, при който се употребяват ...
женомразец - мн. женомразци, м. Мъж, който мрази жените.
пълномощен - пълномощна, пълномощно, мн. пълномощни, прил. Който има пълномощия. Пълномощен министър.
пълномощие - мн. пълномощия, ср. 1. Право, предоставено на лице да извършва определена дейност от името на друг. 2. Обикн. мн. Права на длъжнос...
пълномощно - мн. пълномощни, ср. Документ, чрез който едно лице прави свой пълномощник друго лице да го представлява в определени случаи.
упълномощя - упълномощиш, мин. св. упълномощих, мин. прич. упълномощил, св. — вж. упълномощавам.
хронометър - мн. хронометри, (два) хронометъра, м. 1. Астрономически прибор на точно измерване на времето. 2. Много точен часовник. 3. Такъв ча...
икономисам - икономисаш, св. — вж. икономисвам.
икономичен - икономична, икономично, мн. икономични, прил. 1. Който е пестелив, умее да икономисва. Икономична домакиня. 2. Който изразходва ми...
киномашина - мн. киномашини, ж. Апарат за прожектиране на филми.
ономастика - само ед. Спец. 1. Дял от езикознанието, който изучава собствените имена. 2. Съвкупността от всички собствени имена в един език. //...
ономатопея - мн. ономатопеи, ж. Спец. 1. Образуване на думи чрез звукоподражание. 2. Дума, образувана чрез звукоподражание.
страници: 1 2 3 4 5
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: