| ница - Намерени са 316 думи от търсенето |
|---|
| жица - мн. жици, ж. 1. Гъвкава метална нишка, употребявана предимно като електропроводник. По жиците са накацали ластовички. 2. Кабел. 3.... |
| нива - мн. ниви и нивя, ж. 1. Земя, която се засява с житни растения. Изораха нивата. 2. Посев. Нивата се развиваше бързо след дъждовете.... |
| нижа - нижеш, мин. св. низах, мин. прич. низал, несв. 1. Какво. Прокарвам конец, връв, тел и др. подобни през еднородни предмети. Нижа тю... |
| низа - мн. низи, ж. Наниз. |
| нима - част. За питане, като се изразява учудване, недоумение, изненада, съмнение. Нима не го познаваш? Нима е лошо да помагаш на другите... |
| ниша - мн. ниши, ж. Цилиндрична или правоъгълна вдлъбнатина в стена. |
| пица - мн. пици, ж. Пита, гарнирана с месо, сирене, гъби, доматено пюре и подправки. |
| цица - мн. цици, ж. Разг. Жарг. 1. Женска гърда; бозка. 2. Гърда на мъж. |
| юница - мн. юници, ж. Млада крава, която още не е раждала; телица. |
| баница - мн. баници.Печено тестено ястие от наточени кори, намазани с мазнина и поставени една върху друга или навити една до друга в тава,... |
| женица - мн. женици, ж. Дребна, слаба жена (в 1 знач.). |
| зеница - мн. зеници, ж. Кръг в средата на окото, през който влизат светлинните лъчи; гледец. Разширени от ужас зеници. • Пазя като зеницата... |
| паница - мн. паници, ж. Широк и дълбок съд, в който се поднася обикновено супа или нещо за пиене. • За паница леща. Срещу нищожно възнаграж... |
| раница - мн. раници, ж. Платнена или кожена торба за храна и дрехи, която се носи на гърба. |
| умница - мн. умници, ж. Жена умник. |
| бойница - мн. бойници, ж.Остар. Тесен отвор за стрелба в стена на средновековна кула или укрепление; амбразура. |
| болница - мн. болници.Заведение в което лекуват болни на легло.// прил. болничен, болнична, болнично, мн. болнични. |
| варница - мн. варници.1. Варджийница (в 1 знач.).2. Яма за гасена вар. |
| горница - мн. горници, ж.1. Горната част на нещо; горнище.2. Парична сума, която е свръх дадена или определена. |
| граница - мн. граници, ж.1. Разделителна линия между териториите на две държави, две области, местности и др. Държавна граница. В границите ... |