неизправна, неизправно, мн. неизправни, прил. 1. Нередовен, неизпълнителен,
неточен,
небрежен.
Неизправен длъжник. 2.
Който е повреден, развален. Неизправен механизъм. // същ. неизправност, неизправността, мн. неизправности, ж. Поради редица неизправности заводът прекрати работа.