нак - Намерени са 155 думи от търсенето |
данак - мн. данаци, (два) данака, м. Диал. Теле, което е израсло достатъчно и е отбито. // същ. умал. даначе, мн. даначета, ср. |
накъм - предлог. Разг. Отношение към място като посока на движение. Тръгна накъм реката. |
конак - мн. конаци, (два) конака, м. 1. Истор. Преди Освобождението — турско полицейско и административно управление в градовете. Долагам ... |
онака - нареч. Разг. По друг начин. Не така, а онака. Опита и така, и онака — не става. • Така-онака. По този и по онзи начин; всякак. |
накит - мн. накити, (два) накита, м. Нещо, което служи за украса (пръстен, гривна, обици и др.). Имам скъпи накити. |
накуп - нареч. 1. На едно място, във вид на куп. Събрах книгите накуп. 2. За хора — на едно място, заедно, вкупом. Те излязоха накуп. |
възнак - нареч.По гръб, нагоре с лицето. |
единак - мн. единаци, (два) единака, м. 1. Вълк, който ловува и живее сам. 2. Разг. Саможив човек; човек, който живее сам. |
инакъв - инаква, инакво, мн. инакви, показ. мест. Различен от този, за който говорим; не такъв, друг. Дай ми един лист, но не такъв, а инак... |
накъде - нареч. и съюз. В пряк и косвен въпрос — в коя посока, към кое място. Накъде си тръгнал? Питам те накъде си тръгнал. • Няма накъде.... |
накъсо - нареч. Без удължаване, за малко време; накратко, сбито. Накъсо разказа какво се е случило. Накъсо, той ми е приятел и трябва да му... |
онакъв - онакава, онакова, мн. онакива, показ. мест. Разг. Който не е такъв, а друг, различен. • Такъв-онакъв. Какъвто и да е. |
трънак - мн. трънаци, (два) трънака, м. 1. Множество тръни. 2. Място, обрасло с тръни. |
наклон - мн. наклони, (два) наклона, м. 1. Повърхност, заемаща положение между хоризонтално и вертикално. Малък наклон. 2. Повърхност, коят... |
накова - наковеш, мин. св. наковах, мин. прич. наковал, св. — вж. наковавам. |
накипя - накипиш, мин. св. накипях, мин. прич. накипял, св. - вж. накипявам. |
накупя - накупиш, мин. св. накупих, мин. прич. накупил, св. - вж. накупувам. |
накажа - накажеш, мин. св. наказах, мин. прич. наказал, св. — вж. наказвам. |
накаля - накалиш, мин. св. накалих, мин. прич. накалил, св. — вж. накалявам. |
накана - мн. накани, ж. Желание, готовност да се извърши нещо. |