на ам - Намерени са 144 думи от търсенето |
навиквам - навикваш, несв. и навикам, св.; кого/ какво. 1. Карам се, наругавам. Навиква конете постоянно. 2. Викам, каня, събирам много хора.... |
навирвам - навирваш, несв. и навиря, св.; какво. Вдигам нагоре, изправям. Навирил краката си върху масата и мисли, че е англичанин. • Навирва... |
нависвам - нависваш, несв. и нависна, св. Само мн. Висим в голямо количество, много. Тежки тикви нависнаха по плетищата. |
навличам - навличаш, несв. и навлека, св.; какво. 1. Чрез влачене натрупвам нещо. Водата навлече след дъждовете много кал. 2. Предизвиквам н... |
навяхвам - навяхваш, несв. и навехна, св.; какво. Изкълчвам става, измествам кост. Навехнах си крака. |
нагазвам - нагазваш, несв. и нагазя, се. 1. В какво. Като газя, навлизам в нещо. Нагазвам в дълбокото. 2. Разг. За болест, беда — връхлитам, ... |
нагарчам - нагарчаш, несв. и нагорча, св. Горча слабо, леко. Сиропът нагарча. |
нагизвам - нагизваш, несв. и нагизна, св. Намокрям се много, пропивам се от влага. |
нагледам - нагледаш, св. — вж. наглеждам. |
нагрявам - нагряваш, несв. и нагрея, св.; какво. Правя нещо топло, горещо. Слънцето нагря водата. |
надбягам - надбягаш, св. — вж. надбягвам. |
надвивам - надвиваш, несв. и надвия, св.; кого/какво. Побеждавам, вземам надмощие, преодолявам. Надвиха го в борбата. Надвих страха си. |
наддавам - наддаваш, несв. и наддам, св. 1. Давам повече, отколкото трябва. 2. Давам повече от някого. Наддавам в търг, за да закупя ценната ... |
наддумам - наддумаш, св. — вж. наддумвам. |
надземам - надземаш, несв. и надзема, се. Надвземам. |
надничам - надничаш, несв. 1. Гледам тайно, скришом през малък отвор или пролука; надзъртам. Надничам през рамото му в книгата, която чете. 2... |
надпивам - надпиваш, несв. и надпия, св.; кого. Пия повече, изпивам по-голямо количество от някого. |
надпявам - надпяваш, несв. и надпея, св.; кого. Пея по-добре или по-силно от някого. — надпявам се/надпея се. Състезавам се с някого по пеене... |
надтичам - надтичаш, св. — вж. надтичвам. |
надумвам - надумваш, несв. и надумам, св. 1. На кого. Казвам на някого много неща, обиждам го, обвинявам го. Надумах му много лоши неща. 2. Р... |