Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

м---- - Намерени са 220 думи от търсенето
мигач - мн. мигачи, (два) мигача, м. 1. Разг. Светлинен пътепоказалец на превозно средство, който сигнализира за предприемане на маневра. ...
мигла - мн. мигли, ж. Ресниците на клепачите. Дългите и извити мигли трепнаха като крилца на пеперуда.
минал - минала, минало, мн. минали, прил. 1. Който е станал по-рано, преди и е свършил, вече не съществува. Минала слава. 2. Само членуван...
мираж - мн. миражи, (два) миража, м. 1. Оптическо явление (обикновено в пустинята), състоящо се в поява на хоризонта на лъжливи изображени...
мирта - мн. мирти, ж. Мирт.
митра - мн. митри, ж. Спец. Богато украсена корона, която се носи от лица с епископски сан при богослужения.
мишка - мн. мишки, ж. Дребен гризач с остра муцуна и дълга тънка опашка. Полска мишка. Домашна мишка. // същ. умал. мишле, мн. мишлета, ср...
мишца - мн. мишци, ж. Разг. Мускул. Силни и здрави мишци. • Напрягам мишци. Полагам големи усилия, за да извърша някаква работа.
млатя - млатиш, мин. св. млатих, мин. прич. млатил, несв. Разг. Какво/кого. Бия, удрям, блъскам.
мрави - мравя, мраве, мн. мрави, прил. Който се отнася до мравка. Мрави яйца.
мразя - мразиш, мин. св. мразих, мин. прич. мразил, несв.; кого/какво. Не обичам, ненавиждам, изпитвам враждебни чувства. Мразя враговете ...
мрача - мрачиш, мин. св. мрачих, мин. прич. мрачил, несв.; кого/какво. Остар. 1. Правя тъмен, мрачен. 2. Прен. Наскърбявам, натъжавам.
мрежа - мн. мрежи, ж. 1. Вид тъкан от преплетени и завързани нишки, между които се образуват отвори. 2. Изработено от такава тъкан приспос...
мряна - мн. мрени, ж. Вид сладководна риба със заострена глава.
муска - мн. муски, ж. Малка кесия, в която се поставят заклинателни текстове или други предмети за предпазване от беда; амулет, талисман.
мутра - мн. мутри, ж. Пренебр. 1. Неприятно, грозно лице. Не искам да виждам повече мутрата ти тук. 2. Гримаса, мимика. Кисела мутра. • На...
муфта - само ед. Разг. 1. Като нареч. Муфт. 2. Нещо, получено даром, безплатно.
мухла - мн. мухли, ж. Пренебр. Жена мухльо.
мушка - мн. мушки, ж. Неголяма издатина в предната част на огнестрелно оръжие, която служи за прицелване. • Вземам на мушка. 1. Прицелвам ...
мушна - мушнеш, мин. св. мушнах, мин. прич. мушнал, св. — вж. мушвам.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: