Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

м----- - Намерени са 229 думи от търсенето
мундир - мн. мундири, (два) мундира, м. Военна или гражданска униформена дреха, обикновено с нашивки. Офицерски мундир.
мунщук - мн. мундщуци, (два) мундщука, м. I. Част от духов музикален инструмент, която при свирене се доближава до устните или се поставя в...
мускет - мн. мускети, (два) мускета, м. Вид голяма тежка пушка.
мускул - мн. мускули, (два) мускула, м. Месеста тъкан от тялото на човека и животните, която задвижва отделни органи и части чрез свиване и...
мускус - само ед. Силно ароматно вещество, извличано от жлезите на някои животни или от някои растения. // прил. мускусен, мускусна, мускус...
мискет - само ед. Вид ароматно грозде и виното, направено от него. Хамбургски мискет. // прил. мискетов, мискетова, мискетово, мн. мискетов...
медник - мн. медници, (два) медника, м. Котел, изработен от мед (бакър).
мекере - мн. мекерета, ср. Разг. Подлец, подлизурко.
менлив - менлива, менливо, мн. менливи, прил. Който се мени; променлив.
мерник - мн. мерници, (два) мерника, м. 1. Приспособление на огнестрелно оръжие, което позволява точно определяне на целта за поразяване. О...
месест - месеста, месесто, мн. месести, прил. 1. Който има много месо. 2. Дебел, сочен. Месести устни. Месести листа.
месинг - само ед. Сплав от мед и цинк с жълт цвят; пиринч. // прил. месингов, месингова, месингово, мн. месингови. Месингова брава.
местен - местна, местно, мн. местни, прил. 1. Който не засяга цялото, а само част от него. Местно време. Местна упойка. 2. Присъщ на опреде...
мехлем - мн. мехлеми, (два) мехлема, м. Лекарствен препарат във вид на каша за мазане; крем, вазелин, помада.
мешест - мешеста, мешесто, мн. мешести, прил. 1. Диал. Който има голям корем. 2. Диал. Който е издут като мях. 3. Спец. Само мн. Клас безгр...
миксер - мн. миксери, (два) миксера, м. 1. Машина за приготвяне на смеси; бъркалка. 2. Домакински електроуред, използван за разбиване, разб...
миндер - мн. миндери, (два) миндера, м. 1. Миндерлък. 2. Постилка за миндерлък.
мислен - мислена, мислено, мн. мислени, прил. 1. Който е в мислите, не е изказан. Мислено желание. 2. Въображаем, недействителен. Екваторът...
мислещ - мислеща, мислещо, мн. мислещи, прил. Който може да мисли. Човекът е мислещо същество.
миячен - миячна, миячно, мн. миячни, прил. Който е предназначен да мие или се отнася до мияч. • Миячна машина. 1. Автомобил с цистерна за м...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: