мн. мозъци, (два) мозъка, м. 1. Съвкупност от нервни клетки и влакна, която запълва черепа и гръбначния стълб на човека и висшите животни; орган на мисленето у човека. Главен мозък. Сътресение на мозъка. 2. Прен. Само ед. Ръководен център на нещо. Той е мозъкът на цялата операция. 3. Само ед. Мека тъкан, която запълва кухините на костите. Костен мозък. 4. Прен. Ум, умствени способности. Той е голям мозък. // прил. мозъчен, мозъчна, мозъчно, мн. мозъчни. Мозъчна дейност. Мозъчен кръвоизлив. • До мозъка на костите. Извънредно много, до краен предел. • Изтичане на мозъци. Емиграция на интелигенция. • Мозъчен тръст. Научноизследователски център, в който е събран интелектуалният елит в някаква област.
Съновник: Мозък
ако видиш в съня си, ще се замогнеш, ще увеличиш богатството си или ще получиш наследство. Aко ядеш мозък, сам ще си навредиш, ще постъпиш глупаво.