мирът,
мира,
само ед., м. 1.
Спокойствие,
тишина. В планината цареше мир. 2.
Разбирателство, сговор, липса на раздори. Живеем в мир. 3. Липса на война. 4. Мирен договор, примирие. Сключвам мир. • Мир на праха му. Нека почиват тленните останки в спокойствие. • Нямам мира. Непрестанно върша нещо; безпокоят ме постоянно. • Оставям на мира. Спирам да безпокоя някого.