мел - Намерени са 55 думи от търсенето |
бел - белът, бела, мн. белове, (два) бела.Диал. Права лопата; лизгар. |
гел - гелът, гела, само ед., м.Козметично средство с консистенция на желе. Гел за коса. |
кел - келът, кела, само ед., м. Кожно заболяване по окосмените части на човек и на някои животни, от което опадват космите. |
мек - мека, меко, мн. меки, прил. 1. Който лесно се поддава на натиск, огъване; еластичен. Мек пух. 2. Който не дразни, а предизвиква пр... |
мед - медът, меда, само ед., м. Сладко гъсто вещество, изработвано от пчелите от цветния нектар. Акациев мед. // прил. меден, медена, ме... |
мен - лично мест., съкр. — вж. мене. |
мех - мехът, меха, мн. мехове, (два) меха, м. Мях. |
меч - мечът, меча, мн. мечове, (два) меча, м. Хладно оръжие с дълго право двустранно острие; дълъг двуостър нож. • Вадя меч. Започвам въ... |
тел - телът, тела, мн. телове, (два) тела, м. и тел, телта, само ед., ж. 1. Само ед. Тънка метална нишка. Връзвам с тел. 2. Само м. Парч... |
цел - целта, мн. цели, ж. 1. Това, към което човек се стреми, което трябва да се осъществи. Цел на пътуването. Благородни цели. 2. Място... |
мил - мила, мило, мн. мили, прил. 1. Скъп, любим, обичан. Мила моя мамо. 2. Приятен, привлекателен. Тя е мило момиче. // прил. умал. мил... |
умел - умела, умело, мн. умели, прил. 1. Който е сръчен, вещ, ловък, изкусен. Умел шивач. Умела учителка. 2. Който е хитър, гъвкав, обигр... |
меле - мн. мелета, ср. 1. Спец. Струпване на играчи при едната врата по време на футболна среща. 2. Разг. Струпване на хора; блъсканица, ... |
меля - мелиш и мелеш, мин. св. мелих и млях, мин. прич. мелил и млял, несв.; какво. 1. Стривам на брашно или прах зърнени храни или др. т... |
смел - смела, смело, мн. смели, прил. 1. Който е безстрашен, храбър, решителен. Смел войник. Смел борец. 2. Който съдържа или изразява бе... |
хмел - хмелът, хмела, само ед., м. Увивно растение с тънко стъбло, от което се приготвя хлебна мая, бирена мая и др. // прил. хмелен, хме... |
мелба - мн. мелби, ж. Вид сладоледов десерт с плодове и бисквити. |
мелез - мн. мелези, (два) мелеза, м. Същество, родено от кръстосването на различни раси или породи. |
смеля - смелеш и смелиш, мин. св. смлях и смелих, мин. прич. смлял и смелил, св. — вж. смилам. |
темел - мн. темели, (два) темела, м. 1. Разг. Основа на сграда. Полагам темел. 2. Прен. Остар. Основа, база. |