лож - Намерени са 89 думи от търсенето |
лоб - лобът, лоба, мн. лобове, (два) лоба, м. Остар. Горна лицева част на черепа; чело. Висок лоб. Открит лоб. |
лов - ловът, лова, само ед., м. 1. Преследване с цел ловене или убиване на диви животни. Организирам голям лов. Отивам на лов. Ще има ло... |
лой - лойта, само ед., ж. Мазнина от овца, говедо, заек и др. // прил. лоен, лоена, лоено, мн. лоени. |
лос - лосът, лоса, мн. лосове, (два) лоса, м. Диво животно от рода на елените с широки разклонени рога. |
лош - лоша, лошо, мн. лоши, прил. 1. За човек — който е зъл, злобен. Лоша жена. Лош човек. 2. Който е недоброкачествен, негоден, развале... |
нож - ножът, ножа, мн. ножове, (два) ножа, м. 1. Инструмент за рязане с острие и дръжка. 2. Режеща част на различни инструменти. Нож на ... |
ложа - мн. ложи, ж. Отделено място за сядане на няколко души в зрителна зала (за привилегировани, гости, журналисти). • Масонска ложа. По... |
ложе - само ед. 1. Остар. Легло. 2. Прен. Русло, корито на река. • Брачно ложе. Брачно легло, постеля. • Прокрустово ложе. Мярка, към коя... |
вложа - вложиш, мин. св. вложих, мин. прич. вложил, св.— вж. влагам. |
сложа - сложиш, мин. св. сложих, мин. прич. сложил, св. - вж. слагам. |
доложа - доложиш, мин. св. доложих, мин. прич. доложил, св. — вж. долагам. |
заложа - заложиш, мин. св. заложих, мин. прич. заложил, св. - вж. залагам. |
глождя - глождиш и глождеш, мин. св. глождих, мин. прич. глождил, несв.; какво/кого.1. Остар. Причинявам физическа болка; дразня, преча.2. ... |
изложа - изложиш, мин. св. изложих, мин. прич. изложил, св. — вж. излагам. |
наложа - наложиш, мин. св. наложих, мин. прич. наложил, св. - вж. налагам. |
обложа - обложиш, мин. св. обложих, мин. прич. обложил, св. — вж. облагам. |
отложа - отложиш, мин. св. отложих, мин. прич. отложил, св. — вж. отлагам. |
положа - положиш, мин. св. положих, мин. прич. положил, св. — вж. полагам. |
сложен - сложена, сложено, мн. сложени, прил. 1. Който е поставен. 2. Който се отнася до телосложение, конструкция на тялото. Добре сложен. |
възложа - възложиш, мин. св. възложих, мин. прич. възложил, св.— вж. възлагам. |