| лка - Намерени са 267 думи от търсенето |
|---|
| билкар - билкарят, билкаря, мн. билкари.Човек, който събира билки и лекува с тях. |
| веялка - мн. веялки, ж.Машина за отделяне на зърното от плявата. |
| втулка - мн. втулки, ж.Спец. Машинна част с форма на неголям кух цилиндър. |
| вулкан - вулкани, (два) вулкана, м.Конусовидна планина, хълм, на чийто връх има кратер, чрез който от земните недра от време на време изри... |
| доилка - мн. доилки, ж. Уред за механично доене на животни. |
| дрелка - мн. дрелки, ж. Вид инструмент, ръчен или електрически, за пробиване на дупки. |
| ябълка - мн. ябълки, ж. 1. Овощно дърво от семейство розоцветни, което ражда слабо кисели или сладки плодове с кълбовидна форма.2. Плод от ... |
| калкан - мн. калкани, (два) калкана, м, 1. Вид морска риба с плоско елипсовидно тяло, по което има костни плочки. 2. Тясна външна стена на ... |
| поилка - мн. поилки, ж. Съд, в който се поят домашни животни. |
| сделка - мн. сделки, ж. Взаимен договор за изпълнение на нещо (напр. покупко-продажба и др.). Търговска сделка. Изгодна сделка. Сключвам сд... |
| сеялка - мн. сеялки, ж. Машина за сеене. Редова сеялка. |
| алказар - (исп. alcazar от ар.)1. Укрепен дворец на арабски владетел в Испания.2. Обществена сграда в такъв стил. |
| бесилка - мн. бесилки.Дървено приспособление от два стълба с въжена примка за изпълняване на смъртно наказание чрез обесване. |
| буталка - мн. буталки.Истор. Тесен, конусовиден дървен съд, в който ръчно се бута (бие) мляко , докато се получи масло. |
| бутилка - мн. бутилки.Стъклено шише с тясно гърло. |
| бухалка - мн. бухалки.1. Късо плоско дърво за бухане (удряне) на пране.2. Ръчна граната с дръжка.3. Дървен уред, който се използва в някои с... |
| висилка - мн. висилки, ж.Спец. Гимнастически спортен уред — лост на две подпори, който е на определена височина. |
| висулка - мн. висулки, ж.1. Дребен предмет, окачен или пришит да виси.2. Само мн. Вледенени капки вода, които висят; шушулка. |
| гъдулка - мн. гъдулки, ж.Народен музикален инструмент с три или четири струни, на който се свири с лък.// същ. умал. гъдулчица, мн. гъдулчиц... |
| жителка - мн. жителки, ж. Жена жител. |