| лица - Намерени са 55 думи от търсенето | 
|---|
| жица - мн. жици, ж. 1. Гъвкава метална нишка, употребявана предимно като електропроводник. По жиците са накацали ластовички. 2. Кабел. 3.... | 
| лига - мн. лиги, ж. 1. Гъста слюнка на човек или животно. 2. Потекла от устата слюнка. 3. Прен. Разг. Пренебр. Несериозен човек, с превзе... | 
| лижа - лижеш, мин. св. лизах, мин. прич. лизал, несв. 1. Какво. Допирам или прокарвам плътно езика си по някаква повърхност; ближа. Котка... | 
| липа - мн. липи, ж. Широколистно дърво, чиито силно ароматни медоносни цветове се използват за чай, дървесината — в резбарството и мебелн... | 
| лира - мн. лири, ж. 1. Древногръцки струнен музикален инструмент с три до осем струни, чийто тон се получава с дърпане на струните с пръс... | 
| лиса - мн. лиси, ж. Лисица. • Кума Лиса. Название на лисицата в народните приказки. | 
| лича - личиш, мин. св. личах, мин. прич. личал, несв. 1. Виждам се, забелязвам се слабо. Отдалеч белите върхове едва личат. 2. Откроявам ... | 
| лиша - лишиш, мин. св. лиших, мин. прич. лишил, св. — вж. лишавам. | 
| пица - мн. пици, ж. Пита, гарнирана с месо, сирене, гъби, доматено пюре и подправки. | 
| цица - мн. цици, ж. Разг. Жарг. 1. Женска гърда; бозка. 2. Гърда на мъж. | 
| лице - мн. лица, ср. 1. Предната част на главата на човек. Красиво лице. Зачервено лице. Изпотено лице. 2. Прен. Израз на вътрешното съст... | 
| улица - мн. улици, ж. 1. Път между сградите в населено място. Широка улица. Оживена улица. Главна улица. Долита шум от улицата. 2. Прен. Ж... | 
| вилица - мн. вилици.Прибор за ядене. | 
| орлица - мн. орлици, ж. Женски орел. • Бдя като орлица (над нещо). Пазя много зорко. | 
| ослица - мн. ослици, ж. Остар. Женски осел. | 
| полица - мн. полици, ж. Спец. Разписка за получена сума, в която човек се задължава да я изплати в определен срок. | 
| ралица - мн. ралици, ж. 1. Закривена част на рало, върху която се натиска при оране. 2. Дребно полско цвете със заострени цветчета. 3. Разг... | 
| сулица - мн. сулици, ж. Истор. Вид късо копие за хвърляне. | 
| телица - мн. телици, ж. Разг. Млада крава, която още не се е телила. | 
| бъклица - мн. бъклици.Малък плосък дървен съд с кръгла форма за вино, което се пие обикн. на свадба, празник и под. |