| лар - Намерени са 71 думи от търсенето |
|---|
| агалар - (тур. agalar, мн. от aga)Аги, господари (мн.). |
| гларус - мн. гларуси, (два) гларуса, м.1. Крайбрежна морска птица, по-едра от чайка; сребриста чайка.2. Прен. Жарг. Жиголо по морските куро... |
| гуслар - гусларят, гусларя, мн. гуслари, м.Човек, който свири на гусла. |
| маслар - масларят, масларя, мн. маслари, м. Лице, което произвежда и/или продава масло. // прил. масларски, масларска, масларско, мн. масла... |
| метлар - метларят, метларя, мн. метлари, м. Човек, който прави метли и ги продава. |
| очилар - очиларят, очиларя, мн. очилари, м. Разг. Човек, който прави или продава очила. |
| пчелар - пчеларят, пчеларя, мн. пчелари, м. Човек, който отглежда пчели. // прил. пчеларски, пчеларска, пчеларско, мн. пчеларски. // същ. п... |
| столар - столарят, столаря, мн. столари, м. Занаятчия, който изработва и/или ремонтира дървени столове и др. мебели. // прил. столарски, ст... |
| тухлар - тухларят, тухларя, мн. тухлари, м. Работник, който прави тухли от глина. |
| чехлар - чехларят, чехларя, мн. чехлари, м. Занаятчия, който прави и/или продава чехли. // прил. чехларски. |
| биволар - биволарят, биволаря, мн. биволари, м.Човек, който пасе биволи.// същ. умал. биволарче, мн. биволарчета, ср.// прил. биволарски, би... |
| веларен - (нем. velar от нлат. velarius по лат. velum 'меко небце')Език. Задноезичен (съгласните к, г). |
| гъдулар - гъдуларят, гъдуларя, мн. гъдулари, м.Човек, който свири на гъдулка. // същ. умал. гъдуларче, мн. гъдуларчета, ср.// прил. гъдуларс... |
| стъклар - стъкларят, стъкларя, мн. стъклари, м. 1. Човек, който изработва стъклени изделия. 2. Човек, който продава стъклени изделия. 3. Чов... |
| камилар - камиларят, камиларя, мн. камилари, м. Човек, който отглежда или кара камили. • (Дотогава) я камилата, я камиларят. Разг. Не е сигу... |
| кларнет - мн. кларнети, (два) кларнета, м. Дървен духов инструмент с форма на тръба и разширение в края и с клапани. Свиря на кларнет. |
| ларинкс - мн. ларинкси, (два) ларинкса, м. Спец. В анатомията — горната част на дихателната тръба; гръклян. |
| малария - само ед. Спец. Болест на кръвта, разпространявана от комари, която се съпътства от пристъпи на треска. // прил. маларачен, маларач... |
| точилар - точиларят. точиларя, мн. точилари, м. Занаятчия, който точи сечива. |
| цигулар - цигуларят, цигуларя, мн. цигулари, м. Музикант, който свири на цигулка. |