мн. колиби, ж. 1. Заслон или укритие извън населено място (в лозя, ниви, планина), изградени от пръти и покрити със слама или шума, с триъгълна форма на входа. Някога имаше тук-там колиби за пазачите на полските култури. 2. Само мн. Малко планинско селище от няколко къщи; махала. 3. Прен. Пренебр. Малко и бедно жилище. // същ. умал. колибка, мн. колибки, ж.

Aко сънуваш, ще намериш дом, убежище или защитено място. Aко ти си колибар, чакат те благополучие, семеен уют.

Kennel