коле - Намерени са 49 думи от търсенето |
воле - мн. волета, ср.Спец. Във футбола — удар по летяща топка, без футболистът да я спира на терена.• От воле. Разг. Отведнъж, изведнъж,... |
кола - мн. коли, ж. Спец. В печатното дело - определен брой страници от книга, който се използва за установяване на обема -. Тази книга и... |
коля - колиш, мин. св. клах, колих, мин. прич. клал, колил, несв.; какво. Отрязвам главата на човек или на животно. Коля прасе. Коля пиле... |
коте - мн. котета, ср. Малкото на котка. Котката роди две котета. // същ. умал. котенце, мн. котенца, ср. |
кале - мн. калета, ср. 1. Остар. Крепост, твърдина. 2. Прен. Голяма и много здрава, яка сграда. Какво кале е тази сграда! • Кале съм. Раз... |
поле - мн. полета и поля, ср. 1. Равнина без гора. Тракийското поле. 2. Обработван равен участък земя; нива. Жътва в полето. 3. Равно про... |
колеж - мн. колежи, (два) колежа, м. 1. Висше или средно учебно заведение в Англия и САЩ. 2. Полувисше или средно учебно заведение с панс... |
колет - мн. колети, (два) колета, м. Опакован пакет, предназначен за изпращане по пощата. Изпращам колет. // прил. колетен, колетна, колет... |
колело - мн. колела и колелета, ср. 1. Приспособление с кръгла форма, което може да предава движение или да привежда в движение. 2. Разг. В... |
колега - мн. колеги, м. Лице, което има същата професия, длъжност или следва същата специалност по отношение на друго лице. Той е мой колег... |
коледа - само ед. Голям християнски празник на 25 декември, посветен на раждането на Христос (Рождество Христово), с богати ритуали за здра... |
околен - околна, околно, мн. околни, прил. 1. Който се намира наблизо. В околните къщи сега не живее никой. 2. Който минава около нещо; стр... |
отколе - нареч. Остар. Отдавна. |
колежка - мн. колежки, ж. Жена колега. |
колесен - колесна, колесно, мн. колесни, прил. Който се движи чрез колела (в 1 знач.). Колесен трактор. |
наколен - наколна, наколно, мн. наколни, прил. Който е разположен върху колове, забити във вода. Наколни жилища. |
колеблив - колеблива, колебливо, мн. колебливи, прил. 1. Който по характер е склонен към колебание в поведението си. Тя е много колеблива, тр... |
колектив - мн. колективи, (два) колектива, м. Група лица с обща работа, занимание или с общи интереси. Университетски колектив. Авторски коле... |
колектор - мн. колектори, м. 1. Лице, което събира, описва и пази образци от природонаучни обекти. 2. Спец. Главен канал, който събира и отве... |
колекция - мн. колекции, ж. Сбирка от събрани и подредени еднородни ценни или интересни предмети. Колекция от монети. Колекция от кактуси. |