мн. козирки, ж. 1. Издадена напред твърда част на шапка с форма на полумесец, характерна за фуражка или каскет. Хващам шапката за козирката. 2. Издадена част над вход, балкон или къща за предпазване от дъжд и др. Скрий се под козирката, започна да вали. 3. Всяка част, която е издадена напред и предпазва от нещо. Козирка на кола. • Пиян съм до козирката. Разг. Пиян съм много, колкото е възможно. • Идва ми/дойде ми до козирката. Разг. Много ми идва, непоносимо. Дойде ми до козирката от тебе.

Aко носиш, ще се ползваш с протекции и привилегии. Друг ако носи козирка, ще те изпреварят с нечестни ходове.

visor