кичиш, мин. св. кичих, мин. прич. кичил, несв. 1. Какво/кого.
Украсявам с цветя или други предмети;
украсявам.
Кича стаята с цветя. Кича стаята с картини. 2. Разг.
Кого.
Клеветя, клепам. Добре, че не знае как го кичат пред шефа му. — кича се. 1. С какво. Слагам цвете или украшение по себе си; гиздя се. Кича се е пръстени. 2. Приписвам си нещо; хваля се с нещо. Кича се с чуждите пари.