Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

кис - Намерени са 51 думи от търсенето
киселя - киселиш, мин. св. киселих, мин. прич. киселил, несв. 1. Киселея. 2. Какво. Правя нещо да стане с кисел вкус. Този оцет не кисели м...
прекис - мн. прекиси, (два) прекиса, м. Спец. Химическо съединение с възможно най-голямо количество кислород.
вкисвам - вкисваш, несв. и вкисна, св.Вкисвам се.- вкисвам се/вкисна се.1. Ставам кисел, развалям се. Супата се с вкиснала.2. Прен. Разг. Ра...
изкисна - изкиснеш, мин. св. изкиснах, мин. прич. изкиснал, св. — вж. изкисвам.
окисвам - окисваш, несв. и окисна, св. 1. Какво. Кисна продължително, обикновено в течност. 2. Разг. Подсичам се.
накисна - накиснеш, мин. св. накиснах, мин. прич. накиснал, св. — вж. накисвам.
танкист - мн. танкисти, м. Военнослужещ в танковите войски.
триокис - мн. триокиси, (два) триокиса, м. Спец. В химията — съединение на химически елемент с три атома кислород.
киселец - само ед. Тревисто растение с елипсовидни заострени листа, които имат кисел вкус и през ранна пролет се използват за храна. Супа от...
киселея - киселееш, мин. св. киселях, мин. прич. киселял, несв. За храна — имам кисел привкус. Супата киселее леко и е много вкусна. — кисел...
изкисвам - изкисваш, несв. и изкйсна, св.; какво. Държа във вода с определена цел. Изкисвам месото, за да не мирише. — изкисвам се/изкисна се...
кислород - само ед. Химически елемент - газ, който участва в състава на въздуха и е необходим за дишане и горене.
киселина - мн. киселини, ж. 1. Спец. В химията — съединение на водорода, което образува соли във взаимодействие с основи. Солна киселина. 2. ...
киселица - мн. киселици, ж. 1. Дива ябълка, както и плодовете и. 2. Нещо, което е с много кисел вкус. Тия сливи са истински киселици.
накисвам - накисваш, несв. и накисна, св. 1. Какво. Кисна нещо дълго или определено време. 2. Прен. Разг. Кого. Клеветя. Накиснах го пред рък...
прокисна - прокиснеш, мин. св. прокиснах, мин. прич. прокиснал, св. — вж. прокисвам.
разкисна - разкиснеш, мин. св. разкиснах, мин. прич. разкиснал, св. — вж. разкисвам.
очеркист - мн. очеркисти, м. Писател или журналист, който пише очерци.
окисление - само ед. Спец. Химически процес, при който различни вещества взаимодействат с кислорода.
окислител - окислителят, окислителя, мн. окислители, (два) окислителя, м. Вещество, което предизвиква окисление.
страници: 1 2 3
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: