| кар - Намерени са 241 думи от търсенето |
|---|
| лодкар - лодкарят, лодкаря, мн. лодкари, м. Лице, което като занятие кара лодка. // прил. лодкарски, лодкарска, лодкарско, мн. лодкарски. |
| карате - само ед. Японска система за защита без оръжие, с удари с ръце и крака по уязвимите части на тялото. Тренирам карате. |
| кариес - мн. кариеси, (два) кариеса, м. Спец. В медицината - разрушаване на твърдата тъкан на зъб. Детето има два кариеса, които трябва да ... |
| картер - мн. картери, (два) картера, м. Метален корпус, в който са поместени най-важните части на автомобилния двигател и който служи за ре... |
| караул - мн. караули, (два) караула, м. 1. Само ед. Въоръжена охрана на военни обекти или затвор; пост. Поставям караул. Сменям караул. 2. ... |
| карбид - само ед. 1. Спец. Съединение на въглерода с различни елементи. 2. Разг. Калциев карбид, от който се получава ацетилен. // прил. ка... |
| кардан - мн. кардани, (два) кардана, м. Спец. Устройство между два вала за предаване на движението от единия на другия (при автомобили и др... |
| карета - мн. карети. ж. Истор. Луксозна покрита кола на пружини, теглена от коне, за превозване на хора. Нае карета до кралския двор. |
| кариер - само ед. Най-бързият бяг на кон. Пусна коня в кариер. |
| кармин - само ед. Тъмночервена боя. |
| картел - мн. картели, (два) картела, м. 1. Спец. В икономиката — обединение на сродни едри предприятия за диктуване цените на пазара и за б... |
| каруца - мн. каруци, ж. Превозно средство с дървена каросерия и обикн. с дървени колелета, пригодено за впрягане на кон или магаре. Впрягам... |
| карцер - мн. карцери, (два) карцера, м. Тясно помещение без прозорци в затвор или казарма, в което се престоява за наказание. Лежа в карцер... |
| клюкар - клюкарят, клюкаря, ми. клюкари, м. Човек, който обича да разпространява клюки. |
| макара - мн. макари, ж. 1. Товароподемен механизъм с просто устройство; скрипец. 2. Калем или цев за навиване на конци. 3. Конците, намотан... |
| мечкар - мечкарят, мечкаря, мн. мечкари, м. Човек, който води опитомена мечка и я кара да играе. // прил. мечкарски, мечкарска, мечкарско, ... |
| млекар - млекарят, млекаря, мн. млекари, м. Лице, което произвежда и/или продава мляко. // прил. млекарски, млекарска, млекарско, мн. млека... |
| пушкар - пушкарят, пушкаря, мн. пушкари, м. 1. Занаятчия, който поправя пушки и други оръжия. 2. Човек с пушка. |
| скарам - скараш, св. — вж. скарвам. |
| скаран - скарана, скарано, мн. скарани, прил. 1. Който е влоши отношения с друг. Скаран съм с жена си. Ние сме скарани от дълго време и не ... |