| каааа - Намерени са 280 думи от търсенето |
|---|
| колба - мн. колби, ж. Съд с кълбовидно тяло и дълго гърло, използван при лабораторни изследвания. // същ. умал. колбичка, мн. колбички, ж. |
| колет - мн. колети, (два) колета, м. Опакован пакет, предназначен за изпращане по пощата. Изпращам колет. // прил. колетен, колетна, колет... |
| колие - мн. колиета, ср. Дамско украшение, което се поставя на синджирче и се окачва на шията. Колие със скъпоценен камък. |
| колит - само ед. Спец. В медицината — възпаление на лигавицата на дебелото черво. Имам колит. Страдам от колит. |
| колко - въпр. мест. 1. Във въпрос за брой или количество. Колко момчета има във вашия клас? Колко лева искаш? Колко захар да купя? 2. Във ... |
| колос - мн. колоси, м. 1. Необикновено едър и висок човек; гигант. 2. Прен. Личност с изключително голямо и значително творчество, с изклю... |
| комай - нареч. Остар. Като че ли, почти. Тук беше комай цялото село. |
| комар - мн. комари, (два) комара, м. Малко летящо насекомо, което хапе и предизвиква силен сърбеж, обикн. в топло време. Вечер имаше стоти... |
| комат - мн. комати, (два) комата, м. Разг. Голямо парче хляб. Вземам си да ям комат хляб и парче сирене. // същ. умал. коматче, мн. коматч... |
| комик - мн. комици, м. 1. Артист, който умее да изпълнява роли в комедия. Чарли Чаплин е велик комик. 2. Разг. Човек, който умее да разсми... |
| комин - мн. комини, (два) комина, м. 1. Иззидан отвор, който преминава през сграда и се издига на покрива, за отвеждане на дим от печка. К... |
| комка - само ед. Разг. Причастие. • Няма и за комка. Изобщо няма. |
| конак - мн. конаци, (два) конака, м. 1. Истор. Преди Освобождението — турско полицейско и административно управление в градовете. Долагам ... |
| коне- - Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до кон, напр. коневъдство, конегледач, конезавод, конекрадец. |
| конен - конна, конно, мн. конни, прил. 1. Който е свързан с кон. Конен спорт. 2. Който се състои от конници. Конен полк. Конна полиция. |
| конец - мн. конци, (два) конеца, м. Обработена нишка от памук, вълна, коприна, която се използва за шиене, плетене, тъкане. Шия с червен к... |
| конте - мн. контета, ср. Разг. Човек, който обича да се издокарва, гизди. Голямо конте. Маниери на конте. // прил. контешки, контешка, кон... |
| контя - контиш, мин. св. контих, мин. прич. контил, несв.; кого. Разг. Прекалено издокарвам. Много я конти майка и. — контя се. Издокарвам... |
| конус - мн. конуси, (два) конуса, м. 1. Спец. В математиката — геометрично тяло с надлъжно сечение равнобедрен триъгълник. 2. Всяко тяло и... |
| коняк - мн. коняци, (два) коняка, м. 1. Само ед. Силна алкохолна напитка от винен дестилат. Конякът беше неговата слабост. 2. Разг. Вид ил... |