Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

ииир - Намерени са 37 думи от търсенето
юлар - мн. юлари, (два) юлара, м. 1.Оглавник. Слагам юлара. 2.Повод на оглавника. Водя за юлара. Разг. Подчинил съм някого на волята си, ...
сбор - сборът, сбора, мн. сборове, (два) сбора, м. 1. Разг. Събор. На Димитровден в селото има сбор. 2. При военните — събиране на войниц...
спор - спорът, спора, мн. спорове, (два) спора, м. 1. Словесно разискване, в което всеки отстоява различно мнение. Участвам в спор. Възни...
укор - мн. укори, (два) укора, м. Обвинение (изказано с думи), неодобрение, критика; упрек. Отправям укор. Получавам укори. Сипя укори по...
упор - само ед. • В/от упор. 1. В непосредствена близост. Стреляли от упор. 2. Прен. Без заобикалки, направо (казано). 3. Отблизо. Гледам...
хлор - хлорът, хлора, само ед., м. Отровен газ с жълто-зелен цвят. // прил. хлорен, хлорна, хлорно, мн. хлорни. • Хлорна вар. Дезинфекцир...
чвор - чворът, чвора, мн. чворове, (два) чвора, м. Основа на клон в стъблото на дърво или в греда, дъска и др.; чеп.
явор - мн. явори, (два) явора, м. Вид дърво с бяла дървесина и изрязани длановидни листа. //прил. яворов, яворова, яворово, мн. яворови.
гяур - мн. гяури, м.За мюсюлманите — човек, който не е мюсюлманин; неверник.// прил. гяурски, гяурска, гяурско, мн. гяурски.
сгур - сгурта, само ед., ж. Сгурия.
шнур - шнурът, шнура, мн. шнурове, (два) шнура, м. 1. Усукана дебела връв от коприна, памук, пластмаса и др., която служи за връзване, ук...
емир - мн. емири, м. Княжеска титла в някои източни и африкански мюсюлмански страни, а също лице, което има тази титла.
етер - само ед. Спец. В химията — лесноизпаряваща се безцветна течност, която се използва в химията като разтворител, а в медицината — за...
ефир - само ед. Въздух, въздушно пространство. Предавам по ефира. В ефира.
леяр - леярят, леяря, мн. леяри, м. Работник, който отлива метални предмети.
сеир - мн. сеири, (два) сеира, м. Разг. Зрелищно събитие. • Гледам сеир/сеира на някого. Разг. Със задоволство наблюдавам нещо неприятно ...
клир - клирът, клира, само ед., м. 1. В християнската църква — всички духовници. Събирам клира. 2. Място пред олтара, където се изпълнява...
страници: 1 2
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: