| ииир - Намерени са 37 думи от търсенето |
|---|
| авер - мн. авери. Разг. Другар, приятел. |
| ажур - мн. ажури, (два) ажура.Вид бродерия върху изнищен плат.// прил. ажурен, ажурна, мн. ажурни. |
| акър - мн. акри, (два) акъра.Английска мярка за повърхнина, равна на 4047 квадратни метра. |
| амур - мн. амури.Име и образ на бога на любовта у древните римляни, рисуван като голо момченце с крила и с лък и стрели в ръка. // същ. у... |
| азур - (нем. Azur, фр. azur 'лазур' по ар. lazaward 'лазурит' от перс.)Хим. Синя анилинова боя, използвана при микрос... |
| баир - мн. баири, (два) баира, м. Разг.Хълм, рид, бърдо. |
| жанр - жанрът, жанра, мн. жанрове, (два) жанра, м.1. Род произведения на някакво изкуство, отличаващи се със сюжетни и стилови особености... |
| едър - едра, едро, мн. едри, прил. 1. Който има размери, значително по-големи от средните. Едър кон. Едра жена. Едри капки пот. Едри сълз... |
| одър - мн. одри, (два) одъра, м. Остар. 1. Широка дървена лавица, която служи за спане или седене. 2. Дървено легло. • На смъртен одър. П... |
| яхър - мн. яхъри, (два) яхъра, м. Обор. |
| взор - взорът, взора, мн. взорове и взори.Поглед. Отправям взор. |
| двор - дворът, двора, мн. дворове или двори и дворища, (два) двора, м. Ограден участък около постройка. В двора растеше огромен орех. Сто... |
| обир - мн. обири, (два) обира, м. 1. Голяма кражба. Банков обир. Въоръжен обир. 2. Прен. Твърде голямо вземане, високи цени. Това си е чи... |
| обор - мн. обори, (два) обора, м. 1. Сграда, в която се отглежда едър добитък. Вкара кравите в обора. 2. Прен. Замърсено, запуснато, непо... |
| омар - мн. омари, (два) омара м. Голям десетокрак морски рак с вкусно месо. |
| стар - стара, старо, мн. стари, прил. 1. Който е преминал активната си възраст; възрастен. Стара жена. 2. Старчески. Видяха старите му оч... |
| твар - тварта, мн. твари, ж. Живо същество, обикн. животно, насекомо. Тази твар му беше непозната. |
| угар - угарта, само ед., ж. Изорана, но още незасята земя. Вървя през угарта. |
| удар - мн. удари, (два) удара, м. 1. Силен тласък по някого или по нещо; сблъсък. Нанасям юмручен удар. Събори го с два удара. С два удар... |
| хаир - само ед. Разг. Добро, благодеяние, благополучие. Голям хаир. Хаир да не видиш. |