изтупваш, несв. и
изтупам, св. 1.
Тупам един път или
няколко пъти по един.
Един камък изтупа след него. Една круша изтупа на земята. 2. Какво. Тупам до почистване, отупвам. Изтупвам килима. Изтупвам шапката от снега. 3. Прен. Разг. Кого. Обличам добре, издокарвам. Изтупва винаги мъжа си. — изтупвам се/изтупам се. Разг. 1. Падам от някъде на земята. Спъна се и се изтупа. 2. Разг. Издокарвам се, обличам се добре. За къде си се изтупала така?