изп - Намерени са 153 думи от търсенето |
изповеден - изповедна, изповедно, мн. изповедни, прил. Който е присъщ на изповед. Изповедна откровеност. |
изповядам - изповядаш, св. — вж. изповядвам. |
използвам - използваш, несв. и се. 1. Какво, за какво. Прилагам, употребявам. Използвам нож. Използвам телефон. 2. Кого, за какво. Служа си с ... |
използвач - мн. използвачи, м. Лице, което умее да използва хора или обстоятелства в свой интерес. |
изпомпвам - изпомпваш, несв. и изпомпя, св. Изчерпвам с помпа. // същ. изпомпване, ср. |
изпопадам - изпопадаш, св. — вж. изпопадвам. |
изпортвам - изпортваш, несв. и изпортя, св.; какво. Разг. Развалям, провалям нещо планирано, замислено. Ще закъснее и ще изпорти всичко. — изп... |
изпробвам - изпробваш, несв. и св.; какво. Пробвам докрай. Изпробвам печка. Изпробвам рокля. |
изпроводя - изпроводиш, мин. св. изпроводих, мин. прич. изпроводил, св. — вж. изпровождам. |
изпросвам - изпросваш, несв. и изпрося, св.; какво. 1. Получавам чрез просене или молене. Циганките изпросваха хляб за децата си. 2. Разг. Сам... |
изпарител - изпарителят, изпарителя, мн. изпарители, (два) изпарителя, м. Апарат за изпаряване на течности, използван в някои производства. |
изпаря се - изпариш се, мин. св. изпарих се, мин. прич. изпарил се, св. — вж. изпарявам се. |
изпикавам - изпикаваш, несв. и изпикая, св.; какво. С пикане изхвърлям. Изпика много урина. — изпикавам се/изпикая се. Изхвърлям от себе си от... |
изпитание - мн. изпитания, ср. 1. Трудност, която изисква издръжливост. Минавам през изпитания на волята. 2. Спец. Изпробване на техническите ... |
изпитател - изпитателят, изпитателя, мн. изпитатели, м. Лице, което се занимава с изпробване на механизъм, машина. Летец изпитател. |
изпищявам - изпищяваш, несв. и изпищя, св. 1. Надавам кратък писък. Детето изпищя силно. 2. Казвам с пищене или с писклив глас. Хайде! — изпищ... |
изплаквам - изплакваш, несв. и изплакна, св.; какво. Измивам с плакнене. Изплакнах чашите. • Изплаквам/изплакна си гърлото. 1. Промивам си гър... |
изплашвам - изплашваш, несв. и изплаша, св.; кого. Причинявам страх; уплашвам. — изплашвам се/ изплаша се. Изведнъж изпитвам страх, уплашвам с... |
изпразвам - изпразваш, несв. и изпразня, св. 1. Какво. Правя да стане празен; опразвам. Изпразвам си чантата. Изпразвам шкафа. Изпразвам стаят... |
изпреваря - изпревариш, мин. св. изпреварих, мин. прич. изпреварил, св. — вж. изпреварвам. |