мн. изненади, ж. 1. Събитие, случай и под., които стават неочаквано, внезапно. Вкъщи ме очакваше изненада - беше пристигнал брат ми от Америка. 2. Учудване от нещо внезапно, неочаквано. Извика от изненада.
Съновник: Изненада, изненадаш
ли се силно от нещо насън, наяве те чака непредвидена трудност, трябва да бъдеш извънредно предпазлив.