мн. запори, (два) запора, м. Спец. 1. Забрана да се разполага с пари (вложени в банка и под.) или с имущество. Сложили му запор на парите. 2. Удръжки на пари от заплата за изплащане на дългове. • Нямам запор. Нямам спиране; нямам задръжки. Като тръгна по мъже, няма запор.
Съновник: Запор
на сметките ти ако са наложили, внимавай - враговете ти са се обединили и скоро ще нанесат съкрушителен удар. ако ти налагаш запор на нечии сметки, с прибързаните си действия даваш благоприятен шанс на противниците си.