Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

жия - Намерени са 78 думи от търсенето
кавгаджия - мн. кавгаджии, м. Разг. Човек, склонен към кавги. Голям кавгаджия.
казанджия - мн. казанджии, м. Човек, който обслужва казан за варене на ракия. Две години беше казанджия.
калайджия - мн. калайджии. м. Занаятчия, който калайдисва съдове.
картаджия - мн. картаджии, м. Разг. Любител на играта на карти; картоиграч. Вечер се събираха картаджии и играеха до сутринта.
маркаджия - мн. маркаджии, м. Разг. Човек, който събира или продава пощенски марки; филателист.
механджия - мн. механджии, м. Лице, което притежава механа или работи в нея; кръчмар.
муфтаджия - мн. муфтаджии, м. Разг. Човек, който се старае да получи нещо муфта. // прил. муфтаджийски, муфтаджийска, муфтаджийско, мн. муфтад...
самарджия - мн. самарджии, м. Занаятчия, който прави и/или продава самари.
семкаджия - мн. семкаджии, м. Разг. 1. Човек, който пече и/или продава семки (във 2 знач.). 2. Пренебр. Незначителен човек.
фурнаджия - мн. фурнаджии, м. Човек, който обслужва фурна; пекар. // прил. фуриаджийски, фурнаджийска, фурнаджийско, мн. фурнаджийски. • Фурна...
халваджия - мн. халваджии, м. Човек, който произвежда халва. // прил. халваджийски, халваджийска, халваджийско, мн. халваджийски. Халваджийски...
циркаджия - мн. циркаджии, м. Разг. 1. Цирков артист. 2. Прен. Пренебр. Човек, който създава около себе си шум, смях. // прил. циркаджийски, ц...
чалгаджия - мн. чалгаджии, м. Разг. Пренебр. Свирач, музикант.
чантаджия - мн. чантаджии, м. 1. Разг. Пренебр. Държавен служител; чиновник. 2. Занаятчия, който произвежда или поправя чанти.
чорбаджия - мн. чорбаджии, м. 1. Истор. Едър собственик по време на турското робство в България. 2. Разг. Едър собственик, богаташ. 3. Разг. С...
шайкаджия - мн. шайкаджии, м. Участник в шайка. // прил. шайкаджийски, шайкаджийска, шайкаджийско, мн. шайкаджийски. // същ. шайкаджийство, ср...
гуляйджия - мн. гуляйджии, м.Мъж, който обича да гуляе.// прил. гуляйджийски, гуляйджийска, гуляйджийско, мн. гуляйджийски.
зулумджия - мн. зулумджии, м. Разг. Човек, който прави зулуми.
фенерджия - мн. фенерджии, м. Истор. Човек, който се е грижил за уличното осветление в миналото, когато то се е състояло от фенери.
тютюнджия - мн. тютюнджии, м. Разг. Човек, който обича да пуши; пушач. // прил. тютюнджийски, тютюнджийска, тютюнджийско, мн. тютюнджийски.
страници: 1 2 3 4
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: