| жия - Намерени са 78 думи от търсенето |
|---|
| кавгаджия - мн. кавгаджии, м. Разг. Човек, склонен към кавги. Голям кавгаджия. |
| казанджия - мн. казанджии, м. Човек, който обслужва казан за варене на ракия. Две години беше казанджия. |
| калайджия - мн. калайджии. м. Занаятчия, който калайдисва съдове. |
| картаджия - мн. картаджии, м. Разг. Любител на играта на карти; картоиграч. Вечер се събираха картаджии и играеха до сутринта. |
| маркаджия - мн. маркаджии, м. Разг. Човек, който събира или продава пощенски марки; филателист. |
| механджия - мн. механджии, м. Лице, което притежава механа или работи в нея; кръчмар. |
| муфтаджия - мн. муфтаджии, м. Разг. Човек, който се старае да получи нещо муфта. // прил. муфтаджийски, муфтаджийска, муфтаджийско, мн. муфтад... |
| самарджия - мн. самарджии, м. Занаятчия, който прави и/или продава самари. |
| семкаджия - мн. семкаджии, м. Разг. 1. Човек, който пече и/или продава семки (във 2 знач.). 2. Пренебр. Незначителен човек. |
| фурнаджия - мн. фурнаджии, м. Човек, който обслужва фурна; пекар. // прил. фуриаджийски, фурнаджийска, фурнаджийско, мн. фурнаджийски. • Фурна... |
| халваджия - мн. халваджии, м. Човек, който произвежда халва. // прил. халваджийски, халваджийска, халваджийско, мн. халваджийски. Халваджийски... |
| циркаджия - мн. циркаджии, м. Разг. 1. Цирков артист. 2. Прен. Пренебр. Човек, който създава около себе си шум, смях. // прил. циркаджийски, ц... |
| чалгаджия - мн. чалгаджии, м. Разг. Пренебр. Свирач, музикант. |
| чантаджия - мн. чантаджии, м. 1. Разг. Пренебр. Държавен служител; чиновник. 2. Занаятчия, който произвежда или поправя чанти. |
| чорбаджия - мн. чорбаджии, м. 1. Истор. Едър собственик по време на турското робство в България. 2. Разг. Едър собственик, богаташ. 3. Разг. С... |
| шайкаджия - мн. шайкаджии, м. Участник в шайка. // прил. шайкаджийски, шайкаджийска, шайкаджийско, мн. шайкаджийски. // същ. шайкаджийство, ср... |
| гуляйджия - мн. гуляйджии, м.Мъж, който обича да гуляе.// прил. гуляйджийски, гуляйджийска, гуляйджийско, мн. гуляйджийски. |
| зулумджия - мн. зулумджии, м. Разг. Човек, който прави зулуми. |
| фенерджия - мн. фенерджии, м. Истор. Човек, който се е грижил за уличното осветление в миналото, когато то се е състояло от фенери. |
| тютюнджия - мн. тютюнджии, м. Разг. Човек, който обича да пуши; пушач. // прил. тютюнджийски, тютюнджийска, тютюнджийско, мн. тютюнджийски. |