| жит - Намерени са 57 думи от търсенето |
|---|
| бележит - бележита, бележито, мн. бележити.Който се отличава със своите достойнства или постижения; изтъкнат, прочут, именит; забележителен. |
| вложител - вложителят, вложителя, мн. вложители, м.Този, който прави или има влог (в 1 знач.). |
| множител - множителят, множителя, мн. множители, (два) множителя, ср. Спец. При действие умножение в математиката - втората величина, с която... |
| служител - служителят, служителя, мн. служители, м. 1. Лице, което заема служба в учреждение; служещ. 2. Прен. Лице, което работи или служи (... |
| житейски - житейска, житейско, мн. житейски, прил. Който е свързан с реалния живот. Житейски опит. Житейски въпрос. |
| съжителка - мн. съжителки, ж. Жена съжител. |
| тъжителка - мн. тъжителки, ж. Жена тъжител. |
| удължител - удължителят, удължителя, мн. удължители, (два) удължителя, м. Това, което служи за удължаване, което удължава. |
| жителство - само ед. 1. Административно регистриране — разрешение за постоянно живеене в населено място. Имам варненско жителство. 2. Живеене.... |
| изложител - изложителят, изложителя, мн. изложители, м. Лице, предприятие, държава и под., който излага стоки на панаир или изложба. |
| общежитие - мн. общежития, ср. 1. Група лица, които живеят в общо жилище и ползват общо имущество, но не са семейство. 2. Сградата, в която жи... |
| мижитурка - мн. мижитурки, ж. и м. Разг. Дребнав и боязлив човек. |
| бележитост - бележитостта, мн. бележитости, ж.1. Остар. Обикн. мн. Забележителност.2. Бележита личност; знаменитост. Бележитост в оперното изку... |
| служителка - мн. служителки, ж. Жена служител. Служителка в министерството. |
| уважителен - уважителна, уважително, мн. уважителни, прил. 1. Който може да бъде признат; законен, извинителен. Отсъства по уважителни причини.... |
| продължител - продължителят, продължителя, мн. продължители, м. Човек, който продължава, следва идеите, делото на някого, като ги доразвива. |
| съжителство - само ед. Съвместно живеене с друг/други. Странно съжителство между куче и котка. |
| наложителен - наложителна, наложително, мн. наложителни, прил. Който трябва да се случи, належащ, задължителен; крайно необходим. Наложителна е ... |
| освежителен - освежителна, освежително, мн. освежителни, прил. Който дава свежест. Освежителен дъжд. Освежителен полъх на вятъра. |
| положителен - положителна, положително, мн. положителни, прил. 1. Който потвърждава, изразява съгласие; утвърдителен. Положителна оценка на прое... |