е----- - Намерени са 47 думи от търсенето |
ебонит - само ед. Твърда гума, получавана при вулканизацията на каучук със сяра, която се използва като изолационен материал. // прил. ебон... |
егоист - мн. егоисти, м. Човек, който проявява егоизъм. Той е голям егоист. |
еди-що - неопр. мест. Остар. Еди-какво. — еди-що си. Еди-какво си. |
емоция - мн. емоции, ж. Душевно преживяване, чувство. Положителни емоции. |
енория - мн. енории, ж. Областта (квартал, населено място), която се обслужва от един свещеник. // прил. енорийски, енорийска, енорийско, м... |
епилог - мн. епилози, (два) епилога, м. Спец. В литературата — заключителна част в някои художествени произведения, в която накратко се раз... |
епопея - мн. епопеи, ж. 1. Спец. Голяма стихотворна творба за историческо събитие с изключително значение за даден народ. 2. Спец. Голямо п... |
ерозия - само ед. 1. Пълно или частично разрушение на повърхността на нещо (почва, скала, метал и др.) под влияние на външна среда. Ерозия ... |
ескорт - само ед. Военен конвой; охрана, която съпровожда нещо или някого. Почетен ескорт. // прил. ескортен, ескортна, ескортно, мн. ескор... |
ешелон - мн. ешелони, (два) ешелона, м. 1. Спец. Войскова част, разгърната в колона. 2. Влак или група от движещи се една след друга коли з... |
ефирен - ефирна, ефирно, мн. ефирни, прил. 1. Който се отнася до ефир. 2. Лек, нежен, прозрачен, безплътен. Ефирна рокля. |
единен - единна, единно, мн. единни, прил. 1. Общ, еднакъв за всички. Единни цени. 2. Еднороден, цялостен, хомогенен. Единен процес. 3. Зад... |
ексцес - мн. ексцеси, м. Ексцесия. |
елегия - мн. елегии, ж. Спец. 1. Лирическо стихотворение, плод на скръбни, тъжни, трагични преживявания на поета. 2. Музикална пиеса с такъ... |
елизия - мн. елизии, ж. Спец. В езикознанието — изпускане на звук от състава на дума при изговор. |
емисия - мн. емисии, ж. Спец. Във финансите — пускане в обръщение на банкноти или ценни книжа. // прил. емисионен, емисионна, емисионно, мн... |
ензими - само мн. Спец. Ферменти, които се съдържат в животинските и растителните организми, с голямо значение при обмяната на веществата. |
епител - само ед. Спец. Покривна тъкан, която съставя горния слой на кожата у човека и животните. // прил. епителен, епителна, епително, мн... |
епитет - мн. епитети, (два) епитета, м. Спец. В поетиката — художествено определение на предмет за по-голяма изразителност. |
епичен - епична, епично, мн. епични, прил. 1. Епически. 2. Прен. Славен, величав, тържествен. Епични събития. |