еже - Намерени са 39 думи от търсенето |
прилежен - прилежна, прилежно, мн. прилежни, прил. Който се отличава с прилежание; усърден, старателен, ревностен. Прилежен ученик. // същ. п... |
бежешката - нареч.Бежешком. |
лежешката - нареч. Разг. Лежешком. |
нежелание - само ед. Липса на желание. Уча с нежелание. |
преженвам - преженваш, несв. и преженя, св.; кого. Женя се преди по-голяма сестра или преди по-голям брат. Прежени кака си. |
неизбежен - неизбежна, неизбежно, мн. неизбежни, прил. Който не може да се избегне или предотврати. Неизбежен край. // същ. неизбежност, неизб... |
спрежение - мн. спрежения, ср. Спец. В граматиката — тип изменение на глаголите по лице, число, време. В българския език глаголите имат три сп... |
невежество - мн. невежества, ср. Обикн. ед. Отсъствие на знания, образование и култура. Потънал в невежество народ. |
напрежение - мн. напрежения, ср. 1. Напрегната дейност. Мускулно напрежение. Вътрешно напрежение. 2. Спец. Величина, която характеризира работа... |
протежение - само ед. Разстояние от единия до другия край по дължината на нещо. По протежението на реката. |
безметежен - безметежна, безметежно, мн. безметежни.Обикн. в литературата и поезията - тих, спокоен, несмущаван от нищо.// нареч. безметежно.//... |
ежедневник - мн. ежедневници, (два) ежедневника, м. Всекидневник. |
нежелателен - нежелателна, нежелателно, мн. нежелателни, прил. 1. За който няма основания да бъде желан; неподходящ. Нежелателни разходи. 2. Неп... |
центробежен - центробежна, центробежно, мн. центробежни, прил. Който е с насочено движение от центъра към периферията. Центробежни сили. |
ежемесечник - мн. ежемесечници, (два) ежемесечника, м. Периодично издание, което излиза един път всеки месец. |
невежествен - невежествена, невежествено, мн. невежествени, прил. 1. Който няма знания; неграмотен. 2. Който се отличава с невежество. Невежеств... |
ежеседмичник - мн. ежеседмичници, (два) ежеседмичника, м. Периодично издание, което излиза един път всяка седмица. |
пренапрежение - само ед. Много силно напрежение (в 1 знач.). |
пренебрежение - само ед. 1. Липса на внимание към някого или към нещо; незачитане. 2. Високомерно отношение към някого, липса на уважение. |