вин. за лица еди-кого, дат. за лица остар. еди-кому, еди-коя, еди-кое, мн. еди-кои. неопр. мест. 1.
Като същ. Във възпроизведена реч — за специфициране на определено
лице от говорещия
като неопределено
пред слушащия
поради неактуалността му в дадената ситуация. Влезе в кабинета и още от вратата почна: еди-кой ме изпраща по еди-какъв случай. По принцип помагал на всички, само веднъж на еди-кого не успял да помогне. 2. Като прил. Във възпроизведена реч — за специфициране на определено лице или предмет от говорещия като неопределени пред слушащия поради неактуалността им в дадената ситуация. Че като почна: на еди-коя дата е изпитът, ще се обадите на еди-кои преподаватели, иначе — нищо няма да стане. — еди-кой си, еди-коя си, еди-кое си, мн. еди-кои си. 1. За подсилване на неопределеността пред слушащия. 2. За изтъкване на значимостта на лицето или предмета.