Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

д----- - Намерени са 183 думи от търсенето
дервиш - мн. дервиши, м. Мюсюлмански монах. // прил. дервишки. дервишка. дервишко, мн. дервишки.
десерт - мн. десерти, (два) десерта, м. Ядене, което се поднася след обяда или вечерята и обикновено е сладко — плодове, сладкиши и др. За ...
детски - детска, детско, мн. детски, прил. 1. Който се отнася до дете или е предназначен за дете. Детско облекло. Детски играчки. 2. Който ...
дефект - мн. дефекти, (два) дефекта, м. Нарушение в правилната структура на нещо; повреда, недостатък. Телевизорът няма дефекти, работи отл...
дефиле - мн. дефилета, ср. Тесен и дълбок планински пролом, оформен от движението на река. Искърско дефиле.
деяние - мн. деяния, ср. Действие, постъпка, дело. Наказуемо деяние.
деятел - деятелят, деятеля, мн. деятели, м. Деец. Културен деятел.
джезве - мн. джезвета, ср. Разг. Метален съд с дълга дръжка, който се използва за варене на кафе; кафениче. • Едно джезве кокали. Много сла...
джигер - мн. джигери, (два) джигера, м. Разг. Бял или черен дроб.
диджей - диджеят, диджея, мн. диджеи, м. Разг. Дисководещ.
днешен - днешна, днешно, мн. днешни, прил. 1. Който се отнася до днес; от настоящия ден. Днешен вестник. Днешна дата. 2. Който се отнася къ...
дребен - дребна, дребно, мн. дребни, прил. 1. Който е малък по размери; ситен, нисък. Дребен човек. 2. Разг. Който е малък по възраст. Дреб...
древен - древна, древно, мн. древни, прил. Който се отнася към древността; старинен. Древни хора. Древна история. Древна мъдрост.
дюлгер - мн. дюлгери, м. Дюлгерин.
дюшеме - мн. дюшемета, ср. Дъсчен под.
движим - движима, движимо, мн. движими, прил. Който може да бъде преместван или движен. Движимо имущество. // същ. движимост, движимостта, ...
джибри - само мн. Остатъци от ферментирало грозде или от други плодове, които се използват за варене на ракия; пращини. // прил. джибров, д...
джинси - само мн. 1. Вид панталони, ушити от кадифе или здрава памучна материя, със спортна кройка. 2. Материята, от която се изработват та...
дикция - само ед. Начин на изговаряне на звуковете и думите, степен на отчетливост при говорене, декламиране и пеене. Добра дикция.
дингил - мн. дингили, м. Разг. Висок и слаб човек.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: