| д----- - Намерени са 183 думи от търсенето |
|---|
| делови - делова, делово, мн. делови, прил. 1. Който бързо и умело върши работата си. Делови човек. 2. Който се отнася до енергичен, умел, п... |
| демоде - прил., неизм. Който е вън от актуалната мода; демодиран. Тая прическа е вече демоде. |
| деспот - мн. деспоти, м. 1. Истор. В робовладелските монархии на Древния Изток, а по-късно във Византия — абсолютен владетел. 2. Истор. В С... |
| джокер - мн. джокери, (два) джокера, м. Карта за игра, която при нужда може да замени всяка друга карта. |
| диктор - мн. диктори, м. Лице, чиято професия е да чете съобщения, новини или друг текст, обикновено по микрофон; говорител, шпикер. // при... |
| диплом - мн. дипломи, (два) диплома, м. Диплома. |
| диско- - Първа част на сложни думи със значение който се отнася до дискомузика или до дискотека: дискоритъм, дискомода и др. |
| дискос - мн. дискоси, (два) дискоса, м. 1. Спец. В църквата — метален поднос с кръгла форма, върху който се събират помощи. 2. Прен. Пари, ... |
| добиче - мн. добичета, ср. 1. Едро домашно животно, което се използва за работа, за храна, за добиване на различни продукти. Добичето го гл... |
| добро- - Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Добър, мил, приятен, напр. добросърдечие, добронравие, добролик и др. 2. Добро... |
| добряк - мн. добряци, м. Добродушен, добросърдечен човек. |
| довеки - нареч. Довека. |
| доверя - довериш, мин. св. доверих, мин. прич. доверил, св. — вж. доверявам. |
| догоня - догониш, мин. св. догоних, мин. прич. догонил, св. — вж. догонвам. |
| догоре - нареч. До най-високата, най-горната точка на нещо. Пълня чашата догоре. |
| догоря - догориш, мин. св. догорях, мин. прич. догорял, св. — вж. догарям. |
| додето - нареч. и съюз. Разг. 1. Доде (в 1 знач.). 2. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за място — за означаване на краен простра... |
| доземи - нареч. Разг. До земята; ниско. Наведох се доземи. |
| доилен - доилна, доилно, мн. доилни, прил. Който е предназначен за доене. Доилна машина. |
| доктор - мн. доктори, м. 1. Само ед. Научна степен, присъждана за значителен принос в определена научна област. 2. Човек, който има такава ... |