| д------ - Намерени са 211 думи от търсенето |
|---|
| дупчест - дупчеста, дупчесто, мн. дупчести, прил. По който има дупки, който е с дупки или шупли. Дупчеста материя. Дупчест козунак. Дупчеста... |
| двукрил - двукрила, двукрило, мн. двукрили, прил. 1. Който е с две крила. Двукрил гардероб. 2. Спец. В зоологията. За насекомо — който има д... |
| двучлен - мн. двучлени, (два) двучлена, м. Спец. В математиката — алгебричен израз, който е сума или разлика от едночлени; бином. |
| дежурен - дежурна, дежурно, мн. дежурни, прил. 1. Който изпълнява дежурство. Дежурен ученик. Дежурен магазин. 2. Който е свързан с дежурство... |
| делувий - делувият, делувия, само ед., м. Земни пластове, които са наносни или утаечни, донесени от водата при дъждове или от свличания по п... |
| джумбуш - само ед. Разг. Веселба, забава; майтап. |
| дифузия - мн. дифузни, ж. Проникване на едно вещество в друго до пълното им изравняване по концентрация. Дифузия на газове. // прил. дифузен... |
| друмник - мн. друмници, м. Човек, който е по друмовете; пътник. |
| дум-дум - междум. За наподобяване на звуци от изстрели, тропане и др. |
| дундест - дундеста, дундесто, мн. дундести, прил. Който е с възпълно, обемисто тяло. Дундесто дете. Дундеста жена. |
| дуплекс - само ед. 1. Начин за телеграфно свързване по една жица едновременно в две посоки. 2. За телефон — една линия с два телефонни поста... |
| душевен - душевна, душевно, мн. душевни, прил. Който се отнася до вътрешния свят на човека, до неговата душа. Душевно спокойствие. Душевна б... |
| дебелея - дебелееш, мин. св. дебелях, мин. прич. дебелял, несв. Ставам дебел; пълнея. |
| девесил - само ед. Тревисто растение с перести листа, което се използва като подправка (за гъбена и рибена чорба и други ястия) и в медицина... |
| де-гиди - част. Разг. За изразяване на възхвала или съжаление. Де-гиди, моме хубава! |
| деление - мн. деления, ср. 1. Разделяне на части. Деление на литературата по жанрове. 2. Разстоянието между две черти от скалата на измерват... |
| делител - делителят, делителя, мн. делители, (два) делителя, м. Спец. В математиката — число или величина, с които се дели друго число. |
| дентист - мн. дентисти, м. Зъболекар. |
| дервент - мн. дервенти, (два) дервента, м. Остар. Пролом в планината, проход. // прил. дервентски, дервентска, дервентско, мн. дервентски. |
| деребей - деребеят, деребея, мн. деребей, м. 1. Истор. Непокорен на султана турски управник. 2. Прен. Разг. Своеволен управник; потисник, ти... |