дъвчеш, мин. св. дъвках, мин. прич. дъвкал, несв. 1.
Какво.
Мачкам,
дробя,
разкъсвам със зъби, обикн.
храна. Трудно дъвча месо. Не дъвчи молива си. 2. Прен. Разг. Не говоря ясно, не артикулирам правилно. Дъвче си думите. 3. Прен. Повтарям многократно едно и също нещо; предъв-квам. 4. Прен. Разг. Кого. Мърморя, карам се, съветвам, одумвам. Стига сме дъвкали момчето — оставете го на мира! • Дъвча му кокалите. Клюкарствам, злословя. • Какви ще ги дъвча. Разг. Нямам изход, ще трябва да извърша нещо, което не желая.