| дос - Намерени са 115 думи от търсенето |
|---|
| бос - боса, босо, мн. боси. прил.1. Който е без обувки и/или чорапи. През лятото можеш да ходиш бос по тревата.2. Прен. Некомпетентен, н... |
| до- - представка. В състава на: I. Глаголи със значение: 1. Крайна фаза и завършване на действието със съответния резултат, напр. довърш... |
| дог - догът, дога, мн. догове, (два) дога, м. Порода едро елегантно куче с масивна глава в правоъгълна форма. |
| док - докът, дока, мн. докове, (два) дока, м. Пристанищно съоръжение, което служи за построяване и/или ремонт на кораби. |
| дол - долът, дола, мн. долове и долове, (два) дола, м. Вдлъбната земна повърхност между две височини, където тече или е текла река; долч... |
| дом - домът, дома. мн. домове и домове, (два) дома, м. 1. Жилище, където постоянно живее отделно семейство, както и самото семейство. Аз... |
| дон - само ед. В Испания — благородническа титла; господин. |
| доя - доиш, мин. св. доих, мин. прич. доил, несв. 1. Какво. Стискам вимето на женско животно, за да изцедя събралото се мляко. Доя крави... |
| кос - косът, коса, мн. косове, (два) коса, м. Черна пойна неголяма птица (особено вреди на лозята през есента); черен дрозд. |
| лос - лосът, лоса, мн. лосове, (два) лоса, м. Диво животно от рода на елените с широки разклонени рога. |
| нос - носът, носа, мн. носове, (два) носа, м. 1. Орган на обонянието, разположен върху лицевата част на главата. 2. Предна част на плава... |
| сос - сосът, соса, мн. сосове, (два) соса, м. 1. Рядка кашичка с подправки, приготвена като допълнение към сухо ядене. Доматен сос. Месо... |
| дост - достът, доста, мн. лостове, м. Разг. Близък, уважаван приятел, другар. Ние сме достове с него. |
| доста - нареч. 1. За означаване на голямо количество; много, твърде. Напечелих доста пари. 2. В голяма, висока степен; твърде, много. Дост... |
| досег - само ед. Досягане, допир, съприкосновение. Влизам в досег с тяхната култура. |
| досие - мн. досиета, ср. Събрани сведения, документи за някого или във връзка с някакъв въпрос (обикн. служебни). Студентско досие. Полице... |
| досущ - нареч. Разг. Съвсем, напълно. Мъжът и досущ като нея приказва. |
| досада - само ед. Чувство на неудовлетворение, отегчение, скука. Обхваща ме досада. // прил. досаден, досадна, досадно, мн. досадни. Досадн... |
| досадя - досадиш, мин. св. досадих, мин. прич. досадил, св. — вж. досаждам. |
| досега - нареч. До момента на говорене или на извършване на нещо. Досега не бях чувала такава глупост. |