дос - Намерени са 115 думи от търсенето |
доставям - доставяш, несв. и доставя, св.; какво. 1. Намирам, купувам и осигурявам нещо; снабдявам. Доставям въглища. 2. Прен. Предизвиквам п... |
достигам - достигаш, несв. и достигна, св. 1. Какво, до какво/до кого. Идвам, стигам до някакво място или до някакво предназначение. Достигна... |
достигна - достигнеш, мин. св. достигнах, мин. прич. достигнал, се. — вж. достигам. |
достъпен - достъпна, достъпно, мн. достъпни, прил. 1. До който има достъп. Богатството изглеждаше достъпно. Галерията е достъпна за всеки. 2.... |
водосток - мн. водостоци, (два) водостока, м.Тръбно съоръжение за отвеждане на стичаща се вода.// прил. водосточен, водосточна, водосточно, м... |
водосвет - мн. водосвети, (два) водосвета, м.1. Само ед. Църковен обред за освещаване на вода, обикн. при започване на нова дейност. Правя во... |
водоскок - мн. водоскоци, (два) водоскока.Декоративно съоръжение със специални устройства за изтласкване на водата на височина и с басейн, къ... |
досетлив - досетлива, досетливо, мн. досетливи, прил. Който бързо се досеща; съобразителен. Досетливо момиче. // същ. досетливост. досетливос... |
дословен - дословна, дословно, мн. дословни. прил. Който се придържа стриктно към думите на някакъв текст: буквален. Дословен превод. |
достижим - достижима, достижимо, мн. достижими, прил. Който може да бъде достигнат, постигнат. Достижима височина. Достижима работа. |
ендоскоп - мн. ендоскопи, (два) ендоскопа, м. Уред за вътрешно изследване органите на човека (стомах, хранопровод, пикочен мехур и др.). |
калвадос - само ед. Алкохолно питие, направено от ябълки. |
командос - мн. командоси, м. 1. Специални части в армията за опасни действия при специални условия. 2. Лице от такава група. |
медосбор - само ед. Част от годината, през която е активният период за събиране на мед. |
недоспал - недоспала, недоспало, мн. недоспали, прил. Който не се е наспал; сънен. Недоспал вид. |
недостиг - само ед. Липса, дефицит, отсъствие на необходимото количество от нещо. Недостиг на витамини. |
нерадост - нерадостта, само ед., ж. Липса на радост; тъга, мъка. |
радостен - радостна, радостно, мн. радостни, прил. 1. Който е обхванат от радост. Радостно дете. 2. Който предизвиква радост. Радостно събити... |
рендосам - рендосаш, св. — вж. рендосвам. |
подостря - подостриш, мин. св. подострих, мин. прич. подострил, св. — вж. подострям. |