| доп - Намерени са 63 думи от търсенето |
|---|
| дописка - мн. дописки, ж. Кратък журналистически материал, в който се съобщава за актуално местно събитие. |
| допусна - допуснеш, мин. св. допуснах, мин. прич. допуснал, св. — вж. допускам. |
| допущам - допущаш, несв. Допускам. |
| допълзя - допълзиш, мин. св. допълзях, мин. прич. допълзял, св. — вж. допълзявам. |
| допълня - допълниш, мин. св. допълних, мин. прич. допълнил, св. — вж. допълвам. |
| водопой - водопоят, водопоя, мн. водопои, (два) водопоя, м.1. Само ед. Поене с вода на добитък. Водя ги на водопой. Време за водопой.2. Мяст... |
| допирен - допирна, допирно, мн. допирни, прил. В който се осъществява допирът между две неща. Допирна точка. • Допирни точки. Еднакви черти,... |
| допреди - нареч. До определен момент преди момента, в който се говори или за който се говори. |
| недопят - недопята, недопято, мн. недопети, прил. Който не е изпят докрай. Недопята песен. |
| доплавам - доплаваш, св. Доплувам. |
| доплувам - доплуваш, св. Достигам до крайна цел, плувайки. |
| допускам - допускаш, несв. и допусна, св. 1. Кого какво. Разрешавам, давам възможност на някого да направи нещо, да участва в нещо. Допускам ... |
| допълвам - допълваш, несв. и допълня, св. 1. Какво. Слагам, прибавям още нещо към друго, за да стане пълно, цялостно, завършено. Допълних чин... |
| допустим - допустима, допустимо, мн. допустими, прил. 1. Който може да бъде допуснат, позволен, разрешен. Допустимо отклонение от нормите. 2.... |
| дописник - мн. дописници, м. Човек, който сътрудничи на вестник или списание, като изпраща дописки от мястото, където живее; кореспондент. |
| адоптатор - (лат. adoptator)Юр. Осиновител. |
| адоптация - и адопция (лат. adoptatio, adoptio)Юр. Осиновяване.// Прил. адоптивен. |
| допада ми - (или ти, му, й, ни, ви, им), несв. и допадне ми, св. Проникнат съм от благоразположение, от удовлетворение; харесва ми. Предложени... |
| допринеса - допринесеш, мин. св. допринесох, мин. прич. допринесъл, св. — вж. допринасям. |
| допотопен - допотопна, допотопно, мн. допотопни, прил. 1. Който е от отминали времена, отпреди библейския потоп. Допотопно влечуго. 2. Прен. М... |