доблестта, само ед., ж. 1. Способност да се действа и да се говори мъжествено, смело и открито. Доблестта му е известна на всички. Имамдоблест. 2. Остар. Кое да е от положителните качества на човек. // прил. доблестен, доблестна, доблестно, мн. доблест -ни. Доблестен отговор.
Съновник: Доблест
Ако проявиш насън, ще получиш публично признание за работата си. Ако друг е доблестен в съня ти, ще се гордееш с постиженията на близък човек.